На 18 км североизточно от Кърджали се намира най-големият мегалитен паметник на България – Перперикон. През 2025 г. се навършва четвърт век от началото на неговото проучване под ръководството на проф. Николай Овчаров, предаде БГНЕС.
„Макар Перперикон да е известен като име още от 30-те години на ХХ век, едва в новото хилядолетие успяхме да направим мащабни разкопки, които продължават и до днес вече 26 години“, разказа пред БГНЕС проф. Овчаров.
По време на проучванията археолозите стават свидетели на изключително много изненади, най-голямата от тях е разкриването на един „грандиозен град“, който ще бъде изследван и от следващите поколения.
„До този момент напълно сме разкрили Акропола. Вече 10 години работим в южния квартал, който всъщност се оказа Area Sacra. Тя е изпълнена с храмове от езическия период до ІІІ-ІV век и по-късно вече с късноантични и средновековни църкви“, заяви проф. Овчаров, добавяйки, че изследването на северното подградие още не е започнало.
Той подчерта, че учените вече знаят хронологията на Перперикон, обхващаща 7000 години. Нейното начало е в дълбините на праисторията в края на V-то и началото на ІV-то хилядолетие преди Христа.
В Перперикон древните хора са били привлечени от съчетанието на вода, плодородни почви и скали. От V хилядолетие преди Христа до края на старата и началото на новата ера, тук са извършвани култови практики и ритуали.
„Началото на Перперикон е поставено в края на Каменно-медната епоха, когато на хълма на скалите се оформя едно светилище. Тогава хората не могат да обработват скалите или ги обработват съвсем грубо, просто нямат достатъчно твърди сечива. От това време откриваме изключително много керамика и предмети, каменни брадви, стрелички от полускъпоценни камъни, защото тук няма жълт кремък“, разказа проф. Овчаров.
Големият разцвет на града е в края на Бронзовата епоха, тоест преди около 3500 години – това са времената на Троя и Микена. По същото време траките вече създали много велика култура.
Комплексът включва крепост, Акропол, укрепен дворец-светилище и подградие. Вътрешността на комплекса се състои от множество помещения, коридори и стълбища. Особено значимо е светилището на бог Дионис, където са извършвани прорицания. Според Херодот и Светоний тук са предсказвали бъдещето, включително на бащата на Октавиан Август.
„Следващият голям разцвет, който е и най-големият, е през римския период. Перперикон се превръща в един огромен град, който е контролирал не само култовата дейност, но и търговията, и икономиката в Родопите“, заяви проф. Овчаров.
Крепостта на върха, Акрополът, е строена върху древното светилище с включени скални олтари. Стената с дебелина 2.5 метра, обхваща върха от всички страни. Южната порта е монументална и изсечена в скалата.
Самият Акропол съдържа жилищни и обществени сгради, разделени от улици и площад с базиликална сграда, превърната в църква. Тук започва покръстването на Родопите от епископ Никита Ремесиански.
„Средновековието идва след ІV-V век след приемането на християнството. От V век Перперикон се превръща в епископски център и остава такъв до ХІV век, когато пада под ударите на османските завоеватели“, отбеляза проф. Овчаров.
В края на ХІІ век акрополът се превръща в мощна крепост с множество сгради и инфраструктура. Крепостта играе важна роля през този период, защото контролира рудниците за добив на злато и е значим религиозен център.
През 1339 г. Перперикон е епископски център, а през 1343 г. е завладян е опожарен по време на гражданската война във Византия. Крепостта е превзета и разрушена след османската инвазия през 1362 г. Животът в Перперикон постепенно замира до края на ХІV век и всичко е покрито със забрава до началото на това хилядолетие.
„Историята на Перперикон освен с прекрасната архитектура, която продължаваме да вадим е илюстрирана с хилядите находки. Само монетите, които сме разкрили за последния четвърт век са 7000-8000“, каза археологът.
Това, което учените все още не могат да си обяснят е защо това място е било толкова свещено. „Във всички периоди Перперикон има водещо място, като се започне от праисторията, мине се през Бронзовата епоха и се стигне християнството“, заяви пред БГНЕС проф. Николай Овчаров.







Новини - теми













Кафе автомати в нарушение и превишено тротоарно право засечени в центъра на Варна
Без ток във Варна и областта утре ще са...
Мандра в Силистренско манипулирала датите на производство, тонове продукти ще бъдат унищожени
Какво ще бъде времето в понеделник по Черноморието?
Райони без вода във Варна днес...
Стрелба на събитие с Тръмп във Вашингтон, агент на Сикрет сървис е ранен
Останки от дронове открити край Кара дере и Ахтопол
Жена загина при пожар в автомобил край Поморие
България сред страните с най-голям ръст на цените на горивата в ЕС
Полицията със съвети към гражданите как да се предпазят от натиск от колекторски фирми
Варненският щангист Христо Христов: Грешка ме лиши от титлата, сам се победих
Заподозреният за стрелбата на събитие с Тръмп е работил като учител
Кениец влезе в историята, пробяга маратон за под 2 часа
Заплахата от светлинно замърсяване поставя под риск най-тъмното небе в света
Над 12 000 автомобила проверени за ден при спецакция на полицията
Цената на потребителската кошница стигна 59 евро
40 години Чернобил: На тази дата избухва най-голямата ядрена авария в света
Бъкингам обсъжда визитата на Чарлз в САЩ след стрелбата във Вашингтон
Прогноза за времето - 26 април
Прокурорската колегия на ВСС ще обсъжда дисциплинарно наказание за Борислав Сарафов
26 април в историята



RSS Новини