Джакарта официално изпревари Токио и се превърна в най-населения град в света, с близо 42 милиона жители, според нов доклад на ООН. Този бърз растеж превърна индонезийската столица в метрополис на крайностите, където блестящи небостъргачи съжителстват с неформални селища, а милиони жители са изправени пред недостиг на жилища и сериозни екологични предизвикателства.

Гъстотата на населението достига 22 000 души на квадратен километър, което прави социалните неравенства особено видими. Луксозни жилищни комплекси и офис кули често са на метри от гъсто населени квартали, където борбата за подслон е ежедневие за хиляди семейства.

Бързият растеж на града носи и сериозни екологични последици. Замърсяването на въздуха от задръствания достига критични стойности в централните райони. Зелените площи покриват едва 18% от територията на Джакарта, като дърветата са едва 14%. Редовни наводнения в крайбрежните райони се изострят от потъването на земята и покачването на морското равнище.

Имиграцията е основният фактор за растежа на населението, докато вътрешната миграция кара висококвалифицирани специалисти да се заселват в крайградски райони. Раждаемостта остава сравнително ниска, а смъртността не надвишава средното за страната.

Индонезийското правителство планира преместване на столицата на остров Борнео – Нусантара. Проектът предвижда „интелигентен горски град“ с модерна инфраструктура, зелени площи и устойчива енергия. Въпреки това някои критици смятат, че инициативата е по-скоро политически мотивирана, отколкото практично решение за проблемите на Джакарта.