Психолозите обясняват, че дъждът успокоява нервната система, дава уют и възможност за свързване с природата. За мнозина той е начин да забавят темпото, да се насладят на уюта у дома и дори да оценят още повече слънчевите дни.
Думата идва от латинското pluvia (дъжд) и гръцкото philos (любов). Плувеофил е онзи, който не бяга от облаците, а ги посреща с усмивка. За него шумът от капките по прозореца е музика, а мирисът на мокра земя – най-хубавият аромат на света.
Докато мнозина възприемат дъжда като неудобство – кални улици, мокри дрехи, развалени планове – плувеофилите виждат в него уют и красота. Те са хората, които ще излязат на разходка без чадър, за да усетят как небето „говори“ директно с тях.
Психолозите смятат, че хората, които обичат дъжда, често са интровертни, чувствителни към детайла и търсят уединение. Дъждовното време успокоява нервната система – равномерният шум на капките действа като естествен „бял шум“, който намалява тревожността.
Ритмичният шум на дъжда може да бъде изключително релаксиращ и медитативен, създавайки усещане за спокойствие и благополучие. Мирисът на мокра земя, наричан петрикор, е уникален и приятен за мнозина, събуждайки усещане за свежест и хармония с природата. Визуално дъждът преобразява пейзажа – прави го по-мек, чист и привлекателен за окото, създавайки усещане за уют и хармония.
Освен физическото въздействие, дъждът има и силен психологически ефект. Той вдъхновява творците – писатели, художници и музиканти – с тишината и спокойствието, които носи. Мнозина намират радост и комфорт в дъждовните дни, използвайки ги за почивка, размисъл или просто наслада от момента.
Да бъдеш плувеофил означава да намираш радост там, където другите виждат сянка. Може би затова тези хора често изглеждат по-спокойни и устойчиви – те знаят, че дъждът е не по-малко красив от слънцето.