КНСБ започва ежемесечно наблюдение на цените на 20 стоки и услуги от малката потребителска кошница преди и след влизането на България в еврозоната. Това ще става по методика на Конфедерацията, която е потвърдена отдавна и позволява да има сравнимост във времето назад какви са били и как ще се развият. Тя включва и постоянното сравнение със седем държави членки на ЕС. Някои от стоките у нас вече са най-скъпи – сирене, мляко, например, и е ясно, че въвеждането на еврото няма принос за това. С тази обективна информация можем да допринесем за осъществяването на обществения контрол върху цените.

Това каза на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров, на която бе разяснено как конфедерацията ще изпълнява подписания през миналата седмица Меморандум с правителството за сътрудничество във връзка с въвеждането на еврото и недопускане на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите. Представени бяха и позиции във връзка с поскъпването на цените на тока за битовите абонати, както и с плановете на министерството на транспорта да раздели на лотове обществения железопътен превоз.

Във връзка с наблюдението на цените преди влизането в еврозоната главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов разясни, че то ще се осъществява в 28-те области на страната и ще обхваща 17 групи стоки – всички хлебни изделия, зърнени култури, включително ориз, месо и месни изделия, яйца, мляко, зеленчуци, плодове, бензин. Към тях ще бъдат добавени и баничката, като закуска, чаша кафе и бутилка минерална вода.

„Имаме опит – наблюдавахме всеки месец и измененията на цените на хляба след въвеждането на нулевата ставка на ДДС. Това кореспондира с първа точка от Меморандума с правителството – да се гарантира защитата на потребителите чрез предотвратяване на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, включително и с втора от него – да обменяме информация с цел предотвратяване на нелоялни практики. КНСБ ще участва и в Обществения съвет, който вече беше иницииран – с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. С КЗК вече проведохме среща, предстои и с КЗП“, посочи Костов.

Той разясни, че предстои КНСБ да изготви брошури с информация, свързана с въвеждането на единната европейска валута, като акцент в тях ще бъдат цените и доходите. Отделно се предвижда възможност за правни консултации от доверените адвокати към конфедерацията, предстои и предоставяне на разяснителна информация чрез подкаст студиото на КНСБ, както и във всичките ѝ комуникационни канали.

Димитров уточни, че наблюденията в останалите държави, въвели еврото, показват, че цените на бързооборотните стоки растат с по-голяма степен на инфлация от средната.

„От 0,1 до 0,3% е инфлацията, която се дължи на влизането в еврозоната, но кафето, водата, вафлите растат с по-големи проценти и това трябва да се каже сега. Кафето няма да стане 10 лева, но моята прогноза е, че ще бъде поне с 15 процента по-скъпо“, каза президентът на КНСБ.

Той посочи още, че позитивният конвергентен доклад за влизането в еврозоната би трябвало да означава и конвергенция на доходите – стимулиране на сближаването на тези в България с останалите държави в ЕС. Димитров припомни, че в първоначалния вариант на бюджета за 2025 г. е било заложено 10% увеличение, а след това са станали 5. По думите му независимо от войната, от еврото, хората искат увеличение на заплатите.

Сред недофинансираните сфери Пламен Димитров посочи здравеопазването, включително медицински сестри, училищно и детско здравеопазване, обществените медии – БНТ, БНР и БТА, Агенция “Пътна инфраструктура“, агенциите в сектор „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“, Агенцията за ядрено регулиране, градският транспорт в Русе, Националната агенция за приходите и Агениция „Митници“. В градския транспорт във Варна преди дни постигнахме договорка за увеличение на заплатите с 200 лв., посочи Димитров.

Президентът на КНСБ отбеляза още, че допълнителните средства в Бюджет 2025, които са нужни за вдигане на възнагражденията в тези структури от 1 юли, са малко над 62 млн. лева.

„Дори и в затруднен бюджет могат да се намерят тези средства, стига да има политическа воля и желание, което до момента не се демонстрира, независимо от разговорите, които имахме с финансовия министър многократно“, коментира Димитров.