Добре установено е, че травматичните, стресиращи преживявания в началото на живота са свързани с по-лоши здравни резултати по-късно. Благодарение на ново проучване учените вече имат представа как точно тази травма може да повлияе на тялото с течение на времето.

Изследването, публикувано наскоро в Science Advances , предполага, че тези, които претърпяват травматични събития в детството, са по-склонни да страдат от нарушена мускулна функция на 70 или повече години.

Изследователите анализираха проби от скелетна мускулна тъкан от повече от 800 участници, за да проучат дали неблагоприятните събития в детството - като физическо или емоционално насилие - са свързани с промяна в две мерки на мускулната функция: производството на аденозин трифосфат (ATP), който генерира клетъчни енергия; и окислително фосфорилиране, клетъчен процес, който помага за генерирането на АТФ.

Тези функции се извършват в митохондриите, част от клетката, която е основният източник на енергия за повечето биохимични и физиологични процеси, включително растеж и движение.

„Наскоро митохондриалната функция беше замесена като възможен механизъм за разбиране как стресиращите житейски събития „влизат под кожата“, за да повлияят на здравето и физическото благосъстояние“, пишат авторите. „Митохондриите са способни да усещат и интегрират социалния стрес на клетъчно ниво. В отговор на психологическия стрес митохондриите претърпяват динамични промени в структурата си, което води до промени във функцията.

Сред 754 участници, попълнили напълно въпросника за неблагоприятни събития в детството, 53% съобщават, че са преживели едно или повече неблагоприятни събития в детството. Сред тези, преживели три или повече събития, 55 лица съобщават, че са преживели три събития, 29 участници съобщават за четири събития, 25 участници съобщават за пет събития и 8 участници съобщават, че са преживели всичките шест събития.

Установено е, че тези, които са преживели поне едно травматично събитие, имат по-лошо производство на АТФ и всяко допълнително събитие е свързано с още по-ниско производство на АТФ. Това остава вярно при отчитане на неща като пол, възраст и физическа активност.

Индивидите, които съобщават, че са преживели стресови житейски събития в детството, средно съобщават и за по-голям брой депресивни симптоми.

Митохондриалната функция естествено намалява с възрастта и е свързана с намалена мускулна производителност, мобилност и слабост при по-възрастни хора. Следователно резултатите от проучването предполагат, че тези стресови фактори в ранния живот могат да допринесат за влошено здраве и качество на живот при възрастни хора.

„Резултатите от нашето проучване предлагат предварителни доказателства за специфичната роля, която митохондриите на скелетните мускули могат да играят в начина, по който нежеланите събития стават биологично вградени“, пишат авторите. „Бъдещата работа трябва да изследва тези открития в контекста на други съответни биологични пътища – включително, но не само, възпаление, клетъчно стареене и мутации на mtDNA – и до каква степен други посреднически фактори също могат да играят роля при оформянето на производството на енергия сред по-възрастните възрастни през целия живот."