Докато контраофанзивата на Украйна продължава – с ограничени печалби и без решителен пробив – броят на ампутираните в страната расте.

Само през първата половина на тази година е имало 15 000 ампутирани, според Министерството на здравеопазването в Киев. Министерството няма да разкрие колко са войниците. Властите внимателно пазят броя на жертвите, но по-голямата част вероятно са военни, коментира BBC.

Това е повече ампутирани за шест месеца, отколкото Обединеното кралство имаше за шестте години на Втората световна война, когато 12 000 нейни военнослужещи и жени загубиха крайници.

Може да има много повече в най-новата война в Европа. Украйна е най-силно минираната страна в света, според бившия министър на отбраната на страната Олексий Резников.

Войната на Русия създава тук армия от ампутирани кости, конвейер от счупени тела.

Срещаме се с някои от тях в рехабилитационна клиника в столицата Киев и болница в Югоизточна Украйна.

Единствената мисъл на Алина Смоленска, когато съпругът й Андрий бива ранен, е да стигне до леглото му. „Просто исках да съм с него, да го докосна, да кажа, че не е сам“, казва тя. „В такива ситуации, когато човек има нужда от подкрепа, бих докоснала ръката му. Но когато стига до него в болницата, това се оказва невъзможно.

„Видях, че Андрий наистина нямаше ръце, така че просто докоснах крака му и започнах да му говоря“, казва тя.

„Казах: „Ние сме семейство. Не се притеснявайте. Разбира се, ще има тежки моменти, но ние сме заедно“.

Андрий Смоленски командва малък разузнавателен отряд на южния фронт

Часове по-рано Андрий Смоленски командва малък разузнавателен отряд на южния фронт на Украйна Когато 27-годишният мъж излиза от изкоп, експлозия разкъсва земята и небето. Следващият му спомен е как се събужда в болница.

„Чувствах се като сън“, казва той, „всичко беше толкова тъмно.“

Бавно осъзнава, че не може да движи ръцете си и че нещо е върху очите му и ги покрива. Андрий загубва зрението си, по-голямата част от слуха си и двете си ръце – едната ампутирана над лакътя, другата отдолу. Шрапнел се забил дълбоко под кожата му. Лицето му трябваше да бъде възстановено.

Четири месеца по-късно се срещаме в клиника в Киев, където той е на рехабилитация, заедно с други ветерани от войната.

Андрий е висок и слаб, с хумор и леко дрезгав глас. Последната му операция била за премахване на дихателна тръба от врата му.

Алина седи до него, на болничното му легло, главата й е сгушена на рамото му, твърдо отпусната на коляното му. Думите им и смехът им често се припокриват. Тя също е на 27 - дребна и руса и кула от сила.

„Жена ми е невероятна“, казва Андрий. "Тя е моят герой, с мен на 100%."

Алина го е подкрепяла през нараняването и битката му за приспособяване, чрез физиотерапия и 20 операции (ще има още). Когато той е жаден, тя нежно вдига сламка към устните му. Сега той вижда света през нейните очи.

Андрий е "благодарен на Бог", че се е отървал от черепно-мозъчна травма.

„Психологически беше трудно да преодолея това, но когато приех новото си тяло, бих казал, че се чувствах добре“, казва той. "Предизвикателството е прието."

Лекарите очаквали той да бъде в кома три дни, след като бил ранен. Още в първия бил съзнание. Алина казва, че той е „упорит, в добрия смисъл на думата“.

Преди четири години в този месец те се оженили.

Когато се срещнали в една лятна вечер през 2018 г., тя била поразена от самото начало. "Осъзнах, че той е изключителен човек", казва тя, "изключително интелигентен и внимателен." Те споделяли любовта към природата и пешеходния туризъм в Карпатите. Преди четири години в този месец те се оженили.

Бедата ги сближила още повече.

„През последните три месеца мисля, че дори започнах да го обичам повече“, казва Алина със смях, „защото той ми даде толкова много мотивация, толкова много вдъхновение“.

Двойката иска да покаже, че животът продължава след наранявания, променящи живота им. „Ще направим всичко възможно да се справим с това – казва Алина – и с нашия пример да покажем на всички, че всичко е възможно“.

Андрий бил невероятен войник - финансов консултант и самопризнат маниак, който пеел в църква и обичал да говори за философия. Но той станал доброволец скоро след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. За него това била битка на доброто срещу злото, „война на ценностите“.

Сега неговата битка е във фитнеса - където той тренира по два часа на ден - възстановявайки силата си и работейки върху баланса си. И се е заел с нова мисия – да помага на онези, които може да дойдат след него.

„Украйна никога не е имала толкова голям брой ампутирани и хора, ослепени от войната“, казва той.

"Нашата медицинска система не е готова в някои отношения. Някои ветерани идват с наистина сложни случаи."

И украинският легион от ампутирани растат - мина по мина и снаряд по снаряд.

....................

Далеч от Киев, по-близо до фронтовите линии, виждаме някои от последните жертви в болница на югоизток. След падането на мрака започнаха да пристигат линейки, превозващи младото поколение на Украйна.

Единият е увит в одеяло от златно фолио, за да се предотврати хипотермия. Друг има превързано пънче вместо крак. Ампутацията е направена набързо близо до бойното поле, за да бъде спасен животът му. При пристигането в горната част на тялото на всеки пострадал се изписва номер.

Няма хаос, няма викове.

Персоналът тук знае тренировката. От началото на войната те са лекували 20 000 ранени войници - и продължават да растат.

„Това е нашата първа линия“, казва д-р Оксана, анестезиолог.

"Ние правим това, което трябва да правим. Това са нашите мъже, нашите съпрузи, бащи, братя и синове."

Алексий загубва и двата си крака, 38-годишен, баща на тинейджър

В отделението за интензивно лечение се срещаме с Алексий. Той е на 38 години и е баща на тийнейджър. Загубва и двата си крака.

„Спомням си, че влязох в изкоп и мисля, че имаше жило“, казва той. "Настъпих го. Спомням си голяма експлозия и приятели, които се опитваха да ме извадят."

Директорът на болницата д-р Сергий - бащинска фигура - го държи за ръка и му казва, че е герой.

„Ще направим всичко възможно, за да можете бързо да получите протези и да бягате“, казва той.

Питам д-р Серхий дали някога се е чувствал съкрушен от потопа от осакатени войници.

„По правило това чувство идва всяка вечер“, казва ми той.

"Когато видите цялата тази скръб, всички ранени, които пристигат в болницата. По време на войната сме виждали повече от 2000 като Алексий."

Обратно в Киев, Андрий и Алина пазят по-тъмните моменти за себе си.

Той се бори, изненадвайки лекарите. Те не мислели, че може да ходи с бяла пръчка, защото не можеше да я държи. Но той намери начин, като стисна въжето на върха на пръчката между зъбите си. Гласът му става все по-силен. Той се надява, че ще може отново да пее в църквата и да се върне в планината с Алина.

Тя мечтае новите технологии да върнат зрението му един ден. „Аз също се надявам на няколко деца“, казва тя през смях, „и на нашата къща в мирна Украйна.“

Алина се опитва да организира лечение в чужбина, вероятно в Съединените щати, където специалистите имат повече опит със сложни нужди като тези на нейния съпруг.

Андрий млъква, когато го питат какво му е най-трудно сега. Той казва, че не са били нараняванията му, а че не е успял да завърши започнатото и да спечели войната.

Извън клиниката няколко от колегите му се събират да пушат и да споделят истории за окопите.

Всички са загубили крака.

Техните инвалидни колички образуват осветен от слънцето полукръг.

Един казва, че правителството омаловажава броя на ампутираните. Той ни моли да не използваме името му.

„Има поне три пъти повече, отколкото казват“, настоява той.

"Те искат да ни скрият. Те не искат хората да знаят колко наистина са. Те се притесняват да не накарат хората да се присъединят и да се бият."

Той все още получава малка заплата от военните. „Стигат за осем пакета цигари“, казва той с горчив смях.

Колко дълго Украйна може да понесе тези загуби и да продължи да се бори? И колко добре нарастващите редици на хората с ампутирани кости могат да се впишат в цивилния живот?

Това са трудни въпроси, тъй като наближава втората зима на войната.

„Определено не сме готови като държава за голям брой хора с увреждания на улицата“, казва Олга Руднева, главен изпълнителен директор на рехабилитационния център Superhumans. "Хората ще трябва да се научат да си взаимодействат. Това ще отнеме години."

Нейното ново модерно съоръжение - в относително безопасната Западна Украйна - предоставя протези за войници и цивилни, безплатно.

Олга иска хората с ампутирани крачки да бъдат видими и иска ново определение за красота в Украйна.

„Това е нашата нова норма“, казва тя. „Те загубиха крайниците си, борейки се за Украйна и за нашата свобода.