Проблемите, които днес изпитват добросъвестните ползватели на земи по § 4, са следствие на наслагване на няколко пласта правни пороци, породени от хаоса от промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ЗСПЗЗ, правилинка за приложението му, както и цялата нормативна уредба, свързана с него, некоректното и неправомерно изпълнение на тази нормативна уредба от отделни органи на държавните институции, както и противоречивото правоприлагане в съдебната институция. Съвкупността от допускането на всички тези пороци се превръщат в крайна сметка в съдилищата в едри препъникамъни, които преграждат възможността на ползвателите, след като са изпълнили стриктно предпоставките да трансформират правото си на ползване в право на собственост.

Пословична е зловредната роля на поземлените комисии (ПК). Тези органи на държавната власт работеха при пълно лунно затъмнение и пълна непрозрачност. Работеха изключително своеволно без никакъв контрол. В същото време ползвателите изпълняваха добросъвестно своите задължения за да спазят и трите предпоставки на § 4а от ЗСПЗЗ, за да се сдобият с констативни нотариално актове, с които правото им на собственост е преценено приоритетно наведнъж.

Извършени са масови нарушения със възстановяване на собственост на бивши собственици в големи размери имоти от по няколка декара при положение, че последните видно от заявленията декларации до ТКЗС са внесли единствено коне, каруци, плугове и др. движими вещи, но не и земи. Този процес е масово осъществяван в СО Ментеше. Много лежерно е да се каже, че това е само нарушение. С решения на ПК са възстановявани част от земи в заявен размер от бившите собственици. На останалата част от земите е направен отказ на възстановяване. Две години след преклузивния срок от 2 години по чл 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ същата поземлена комисия възстановява отново на същия реститут още по-голям размер земи. От друга страна, има масови случаи на липса на идентичност на местности между заявените земи и възстановените. Липса на граници, хаос в точното записване на собственика в разписните книги и тези към кадастралните планове.

Възстановили са имоти на двама бивши собственици

Друг съществен порок е липсата на подписи на част от членовете в решението на ПК, което прави този административен акт нищожен поради липса на пълна изразена воля на съставителите му. Още по-абсурден случай е допуснат в бившата поземлена комисия в СО Ален мак, където един и същи имот е възстановен с две решения на ПК - Варна, на двама бивши собственици: най-наглото деяние е, че имало служители, които са създали тази порочност и сега вместо да се чувстват виновни, някои от тях вече действащи адвокати се възползват от пороците, които сами са допуснали и амбициозно водят по 1000 дела на реститути срещу ползватели, използвайки умело тези пукнатини.

60 % от собствеността на ТКЗС-тата е върната

По справка от МЗ се установява, че около 60% от обобществената собственост в ТКЗС и ДЗС е била възстановена чрез свидетели и декларации. Може ли да се повярва, че този процес е бил коректно осъществен и справедливо извършен по този начин, след като закона е предвидил много по стойностни и неоспирими начини за доказване на собствеността, именно: нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи за оземляване, вкл. и по ЗТПС. (чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ ). Прилагането на чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, т.е. доказване на собственост с декларации с нотариално заверен подпис, се допуска в случаите, когато посочените по горе писмени доказателства са унищожени или изгубени не по вина на собственика. Този текст от закона е отменен с параграф 1 от ДР на ЗСПЗЗ през 1997 г. Дотогава много от бившите собственици са се възползвали от тази възможност, без да се стряскали от наказателната отговорност на чл. 313 НК при подписването им. Много от декларациите дори не са нотариално заверени. Най-същественото е, че никой от тях не е доказал факта, че документите са унищожени или изгубени не по тяхна вина. Никой не е представил служебна бележка от Държавен архив като доказателство за това. Това е съществен правен порок, който напластява още проблема на колизията реститут - ползвател в негативна посока на последния.

Разказите на лъжесвидетелите са като вицове

Друг начин извън обсега на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на бившите собственици е бил този с лъжесвидетелите. Когато да пропуснали възможността да сторят това преди това. Като вицове звучат веселите истории, които разправят как свидетели шуробаджанаци, пиейки си вечер ракията в кръчмата с чиновници от поземлените комисии, са си ставали свидетели на земи, които никога не са съществували в патримониума на техните наследодатели. За това днес в съдилищата се доказват множество подобни случаи на псевдо кухи собственици на земи. Въпреки че с промяна на ЗСПЗЗ през 2007 г. тази възможност бе пресечена, т.е. допускат се само писмени доказателства за възстановяване на собственост, това не стопли душите на ползвателите. Въпреки че много ползватели ответници по такива дела доказаха факта, че имота е възстановен с лъжесвидетелите на реститута, същият си възстановява имота, тъй като самият акт на ПК се санира в съда, т.е узаконява едно несъществуващо право, актът придобива правна годност и узаконява едно беззаконие, осъществено и допуснато от закона. В същото време давността за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетеля е изтекла, грабежа е осъществен и ползвателя отива на улицата.

Новите планове наливат масло в огъня

Съществени и фатални проблеми са допуснати при съставяне на помощния кадастрален план (ПКП) и плана на новообразуваните имоти (ПНИ), където при изработването им не са спазени условията и изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. ПКП по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Т.е. не са взети предвид (не са нанесени) решенията и списъците (удостоверенията), издадени на ползвателите от ОбГНС, както и не са взети предвид и не са отразени решенията на ПК, с които се признава и възстановява земята на бившите собственици. Не са проведени и анкети за установяване на титуляра на собствеността при невъзможността това обстоятелство да се установи по друг начин. Още оттук се залага началото на колизията и противопоставянето на реститут ползвател в съдебните спорове. Затова днес реститутите обжалват ПНИ, който обаче е акумулирал всички негативи на ПКП. Тревожното е, че бивши собственици, които са пропуснали предоставената им възможност в едномесечен срок (ДВ., бр. 102/2004 г.) от влизане в сила на ПКП да представят доказателства за правото си на собственост преклудират своите права. Въпреки това същите обжалват в 14-дневен срок влезлия в сила ПНИ, прилагат доказателства и съдилищата се произнасят в тяхна полза. Тогава какъв е бил смисълът на закона, който е предоставил възможност от едномесечен срок за възразяване срещу ПКП. Това е абсолютно неправомерно и незаконно. Преклузивният срок погасява правото на всеки правен субект. В същото време ползвател, който е възразил по същия начин, възражението му бива отхвърлено. Освен това се допуска такива дела, касаещи спор за материално право, да се разглеждат в административните съдилища, когато решаването на тези казуси са от изключителната компетентност на районните съдилища.

Трите условия за собственост

Следващият проблем е този, който следствие на всички по-горе систематизирани проблеми се пренася в съда, в съдебните производства, където сблъсъкът реститут - ползвател е най-тежък. Известно е вече, че ползвателят на земя по § 4а от ЗСПЗЗ , за да стане собственик, трябва да е изпълнил едновременно, кумулативно трите предпоставки:

1. надлежно учредено право на ползване на основание държавните актове, подробно изброени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

2. построена постройка до 01.03.1991 г.

3. платена цена за земята на бившите собственици по цени, определени с наредба на МС.

*Иван Дърмонски, председател на Национално сдружение за защита правата на ползвателите на земи по § 4 от ЗСПЗЗ