„Още сме в шок. Преди няколко години вложихме всичките си спестявания от работа в чужбина в парцел от половин декар в местността Добрева чешма. Като гръм от ясно небе преди 3 месеца разбрахме, че срещу нас се води дело за собственост върху земята от реститути. Още не можем да повярваме, че сме загубили всичко“ - разказват шашнати сем. Петрови от Самоков. С решение от 4 ноември Варненският районен съд осъжда нищо неподозиращите купувачи и връща парцела на реститута. Докато стане тяхна собственост, имотът е преминал през поне 3-ма купувачи. Когато го платили Петрови, на мястото имало и ограда, и малка постройка, която мистериозно е изчезнала. В момента се водят стотици подобни дела за връщане на имоти, раздадени преди 1989 г. по параграф 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗТ). Парцелите бяха раздавани преди 1989 г. за "самозадоволяване" на потребностите на населението и бяха с площ от по 600, 800 или 1000 кв.м. Голяма част от настоящите им обитатели въобще не предполагат, че утре може да се разделят с виличките си. Съдебна битка ще се води почти за всеки декар от вилните зони. Като контрареакция ползвателите създадоха собствена организация. Национално сдружение за защита на правата на ползвателите на земи по параграф 4 на ЗСПЗЗТ оглави Иван Дърмонски. Според него залагането на минното поле започва след демократичните промени от 1990 г. Тогава Народното събрание приема т.нар. реституционни закони (законите Лучников), с които бяха възстановени правата на собственост на бившите собственици на едрата градска собственост и земеделски земи, именно Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и ЗСПЗЗ. „Това бе един справедлив държавен акт, с който се върнаха имотите на ощетените граждани в България от режима след 1944 г. с тяхната национализация и насилствено коопериране в продължение на 40 години“ - признава Дърмонски. Бившите собственици започват да възстановяват земите си чрез поземлените комисии. „Правеха това, което им беше угодно и само те си знаеха. В същото време нищо неподозиращите тогава ползватели, отстранени и правно и информационно от този административен процес, си изпълняваха добросъвестно и честно задълженията по пар. 4а от ЗСПЗЗ с надеждата, че ще заживеят щастливо в имотите си до края на живота си, необезпокоявани от никого. Нещата обаче взеха съвсем друг ракурс. Емблематичната промяна на закона безброй пъти заедно със всички свързани с него нормативни актове доведе до един правен хаос, така че днес се срещат изключително противоречиви становища, мнение, дори и съдебни решения“ - посочва Дърмонски. По негови думи голяма част от ползвателите са стари и бедни хора с малки шансове да спасят единствения си имот и жилище, изграждали през целия си живот.

Бойното поле обхваща 20 местности и 30 000 ползватели

Засегнатите от дела за собственост на земи по пар 4 ще са хиляди, ако ли не и десетки хиляди, прогнозира Иван Дърмонски. „Скоро ми предоставиха информация, че във Варна ползвателите са около 35 - 40 хиляди души, а в страната около милион, милион и половина. Разбира се, не всички са засегнати. Голяма част от тях са уредили отношенията си с бившите собственици, тъй като са имали материални възможности. Когато учредявахме сдружението през това лято, бяхме учредители 90% ползватели от Горна Трака. Дотогава познавах съществуването на Ракитника, Ален мак и Манастирски рид, понеже имам приятели, които живеят в тях. Едва на опознавателната среща, която организирахме на 24 октомври в Община Варна, научих, че са над 20 местности“ - спомня си Дърмонски. Сред тях са Ментешето, Добрева чешма, Боровец-север, Боровец-юг, Боровец-кантара, Перчемлията, Крушките, Галата, Виница-север (Розмарин), Дилбер чешма, Балъм дере, Дъбравата, Лафолу и още много други не само около Варна, а и Бургас, Балчик, Каварна и цялата страна.

Новите планове наляха масло в огъня

Според Иван Дърмонски ескалацията на напрежението в последните месеци е очебийна. „Бившите собственици, или реституентите, както ги наричам, защото има и коректни граждани измежду тях, за разлика от другите, които наричам реститути, станаха много активни особено след влизане в сила на т.нар. планове за новообразувани имоти със заповеди на областния управител на Варна за всички селищни образувания. Въпреки че на по-голямата част от тях имотите им бяха възстановени в стари реални граници или в нови с планове за земеразделяне, други, обезщетени с компенсационни бонове, много от тях къде правомерно, къде не, ударно започнаха да обжалват плановете и да съдят ползвателите за имотите, които в продължение на 40 г. добросъвестно ги облагородяват и застрояват“ - казва Дърмонски. Според него варненските съдилища са задръстени от дела между реституенти и ползватели, а броят им вече надвишава 1000. Прогнозите му са, че всичките ще се точат не по-малко от 5 – 8 години.

Де юре – 3 условия спасяват обитателите

Параграф 4а от ЗСПЗЗ гласи: ползвател, който има първо: надлежно учредено вещно право на ползване, второ: построил е законно сграда до 1.03.1991 г., и трето: заплатил е цената на земята по цени на МС на бившите собственици, става собственик. „Дотук проблеми няма или ако ги има, имат 10 – 20% от ползвателите на земи. Проблемите започват оттук насетне. Доколкото контактувам с десетки или стотици ползватели, 80% от тях добросъвестно и честно са извършили към държавата своите задължения, така както повелява законът. Т.е. те вече трябваше да трансформират правото си на ползване в право на собственост и да си живеят без никакви дертове“ - посочва Дърмонски. В съдебните зали обаче се случва нещо съвсем различно.

Иван Дърмонски : Защитаваме мизерстващите в кьошкове, не милионерите в дворците

- Г-н Дърмонски, защо ползвателите вече губят делата за собственост и как са атакувани в съда?

- И трите предпоставки на закона, които изброих по-горе, трябва да са осъществени, за да превърнат ползвателя в собственик. По една от тях ако има проблем, ползвателят губи правата си. Например първата предпоставка – надлежно удостоверение за учредено право на ползване. Много ползватели биват атакувани от бившите собственици в съда, че не могат да бъдат представени. Изминало е много време, човешко е, може да са изгубени оригиналите. Други не могат да ги възстановят от общинските служби и губят дела. Най- фрапантното, което се случва в съда, е оспорването от рестутиенти подписа на протоколите на председателите на някогашните ОНС, че е положен от заместник, който не е компетентен и следователно документът не поражда права. Лично аз съм търсил в архивите заповед, с която председателят е делегирал функции на своите заместници и съм намирал всички други, но точно такава заповед никой не може да открие. Много загадъчно?! Въпросът е може ли един ползвател, изпълнил перфектно горните три задължения, заради това да си загуби имота? Аз лично не съм действащ адвокат, но съм завършил икономика и право и споделям, както и много други експерти прависти, следната правна аргументация. Решението в протокол, подписан не от титуляра, въпреки всичко е официален свидетелстващ документ с положен държавен печат, формирал и реализирал воля на орган снабден с държавна удостоверителна власт, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което съдът е длъжен да приеме за настъпили фактите – предмет на удостоверителното изявление, а не факта на подписалия го субект. Древна традиция е в България и всички знаем, че великите български царе Симеон, Калоян са доказвали държавността в Средновековието с държавния печат, а цар Иван Асен II е полагал държавния печат върху исторически известните грамоти - Дубровнишката и Ватопедската. Още една несправедливост е тази, когато са били раздадени пустеещи земи на ползватели от някогашните ТКЗС и ДЗС със специални удостоверения, подпечатани и подписани надлежно от ръководителите и същите са имали намерения да ги закупят. След 1992 г., когато на тези ползватели се предоставя такава възможност, при определени условия същите тръгват с надежда да търсят списъците, с които са утвърдени от ОНС и се натъкват на ужаса, голяма част са загубени и унищожени и ако вярвам на един ползвател, били предадени на вторични суровини, поради което отпада възможността да се ползват от пар. 4 от ЗСПЗЗ.

- Какви са другите подводни камъни?

- Ами вторият момент е този със законните строежи на сгради между 20 и 35 кв.м в предоставените за ползване имоти. По-голямата част от ползвателите навремето са построили такива постройки, съществуващи и до днес, със законни разрешения за строеж, отбелязано върху самата строителна документация съгласно тогавашната практика от техническите общински служби като сезонни за временно ползване обекти. Искам пак да изпреваря нещата: лично аз и моите колеги от сдружението никога няма да страдаме за ползватели, които изградиха цели дворци и палати в имотите си. Битката е да спасим тези, които мизерстват още в 30 - 40 кв.м кьошкове и им е единствено жилище. В съда се постановяват решения, с които не се признава законността на строежа, като се аргументират с наредба 5 от ТСУ от 1995 г. Според мен и други прависти това също е неправомерно лишаване на ползвателя от правото му да придобие собственост. Нали в края на краищата, когато те са строили сградата, са спазвали тогавашното законодателство и са доказали законността на строежа си до 1.03.1991 г. А въпросната наредба, както и самият правилник за прилагане на ЗСПЗЗ, излезли по-късно, не са били действащи тогава. Известно е в правото, че всеки закон има правно действие към момента на настъпване на юридическото събитие. Още един пример по този въпрос: при раздаването на земи на ползватели в сегашната местност около с. Осеново на същите с акта, с който им е учредено право на ползване, изрично им е забранено да строят, което са декларирали с подпис. Повечето добросъвестно изпълняват задължението си към държавата. Някои, разбира се, нарушават правилата и строят незаконно жилища. По-късно, когато им се предоставя възможност да си закупят имотите по силата на пар. 4, те са лишени от тази възможност и стават жертви, защото са спазили закона, а тези, които са го погазили, се възползват и придобиват имотите.

- Третата предпоставка на пар. 4 е свързана със заплащане цената на земята на бившите собственици. Има ли пробойна и тук?

- Ползвателите, които са изпълнили това задължение, днес също имат проблеми в съдебните зали. Реституентите оспорват оценителните протоколи, издадените удостоверения за заплатена цена от районните кметства, че не били правомерно подписани от кметските наместници, че не са спазили срока на заплащане и ред др., някои ползватели не са запазили платежните банкови документи. Ако съществува справедливост, може ли тези незначителни факти да спънат ползвателя в съда, като се има предвид, че дори и да липсват, всеки от тях притежава констативен нотариален акт, който към момента на съставянето му е акумулирал тези доказателства и нотариусът е удостоверил правото на ползвателя за собственик на имота по пар. 4а от ЗСПЗ. Именно в нотариалното производство правото на ползвателя е преценено наведнъж и това би следвало да бъде достатъчно доказателство, с което същият да бъде признат за собственик. Още повече че пар. 4а от ЗСПЗЗ дава приоритет на правото на ползвателя.

(Следва)