За случаи, в които лица се представят за реститути на имоти, раздадени с постановление преди 1989 г., алармира председателят на Сдружението за защита правата на ползвателите на земи (СЗППЗ) Иван Дърмонски. Проблемът ескалира в последните месеци заради драстичното увеличение на делата за връщане на парцели по параграф 4.

„Познавам ползвател, който го съди фалшив реститут. Т.е. който в процеса на съдебното производство се доказва, че не е собственик благодарение на изнамерените в архивите разписни листи с имената на истинските собственици. Ползвателят е подал жалба до прокуратурата, но въпреки това съществува вероятност да изгуби имота си“ - разказа Дърмонски. Фалшивият собственик е възстановил земята си край „Виница“ със „свидетели”. Според специалисти, участвали в поземлените комисии, около 60% от земите са възстановени чрез свидетелски показания. „Нали разбирате, че интересите са им били едни и същи и те един на друг са си ставали свидетели. При положение, че законът е предвидил много по-стойностни писмени начини за доказване собствеността с нотариални актове, делбени протоколи, счетоводни книги за рента и т.н. Възстановявани са земи и с прословутите нотариално заверени клетвени декларации. От миналата година законът претърпя промяна в смисъл, че доказване на собственост става само с писмени доказателства. След дъжд качулка. Играчите си оплетоха кошниците“ - посочи Дърмонски.

На фрапантният факт е, че много от служителите в поземлените комисии сега работят в институциите, до които опират ползвателите да издирват документи, с които да се защитават в съда. Разбира се, нищо не се намира, твърдят от сдружението. „Почти всичко е изчезнало, а отношението на същите чиновници към ползвателите е едно, към бившите собственици - друго. Ако влезете в едно учреждение, ще забележите непрекъснато едни и същи реституенти и чиновници“ - разказват от сдружението.

Иван Дърмонски: Мафиотските схеми са публична тайна

„Въпреки че много отговорно и трудно е за доказване, че съществуват подобни опасения, като контактувам със стотиците ползватели в съда и институциите, публична тайна е, че мафиотски схеми за присвояване на земите на ползвателите съществуват. Самото развитие на целия този процес още в годините, когато прословутите поземлени комисии отпочват възстановяване земите на бившите собственици, става толкова непрозрачно и мистично, че още тогава се залагат проблемите и схемите, от които днес се възползват някои. Понеже процесът е бил административен само между реституент и поземлена комисия, ползвателите са били изключени и останали във неведение. Това е позволило някъде да се възстановят неправомерно земи.

Друг любопитен факт, е че неколцина адвокати водят безбройни дела на няколко бивши собственици. За един от тях имам информация, че води над 500 дела на реститути и още повече, че е работил преди това с тях в същите ПК“ - разказа Дърмонски.

26-4 /само главата му вкарай/

Целят се в бедните и старите

Първите ползватели, които ще загубят парцелите, които стопанисват, ще са най-възрастните и най-бедните, които нямат финансови и физически сили да се защитят. Вероятността някои от тях да получат сърдечен удар по време на процеса е още по-благоприятна за ищците.

„Повечето ползватели са стари хора и социално слаби, отрудени и отчаяни хора, които живеят в непрестанен стрес, откакто са вкарани в съдебната центрофуга и делата се точат с години. Повечето нямат материални възможности да наемат квалифицирана адвокатска защита и сега примиренчески изчакват деня, в който ще бъдат изхвърлени на улицата“ - разказа Иван Дърмонски, който илюстрира твърденията си с конкретни примери.

Пенсионер от с.о. Горна Трака, след като влязъл в съдебните битки, от стрес и напрежение претърпял тежка операция от рак в ИСУЛ, наскоро го изписали, но вече е половин човек. Друг ползвател от Ален мак владее имот по постановление от 1968 г. Доказва по безспорен начин, вкл. и с топографски карти, че имотът му се намира в местността Кюмюрджи али, която е неидентична с оспорваната местност от реститутите Ники сарт. Сега и той, и бабичката му пият с шепи лекарства за сърце и хипертония. Един ползвател от Добрева чешма след люти битки, почнали още през 2000 г., когато подава молба и останалите придружаващи документи до общината и областната управа за закупуване на имота, изпада в ужас, когато установява, че документите му са изчезнали. Най-фрапантното, че в процеса, който се води, представя решение на поземлената комисия с попълнени данни , дадено му от съда, а реститутът представя същото решение, но с други данни. От разразилите се отпосле съдебни одисеи човекът в момента е получил два инфаркта.

Бай Милко Горна Трака: Ако ме изгонят, се преселвам в гробищата

„Ако ми вземат мястото, ще се преселя в гробищата. Обичам си мястото“ - разказва 90-годишният бай Милко. Сега срещу него се води дело. От около 40 години той обработва парцел в местността Горна Трака, който му е предоставен по постановление. Преди около 2 десетилетия се заселил за постоянно. Живее в миниатюрна колиба, сглобена от подръчни материали. Въпреки мизерните условия на съществуване твърди, че е доволен и не иска да се мести другаде.

„Карам я ден за ден. Преди 40 години, като дойдох тук, пасяха конете на бай Янчо. Нямаше ограда и нищо друго. Всичко сам съм садил“ - разказва Милко. Най-голямата му гордост е десетилетно борче, което отгледал насред поляната. „Мъча се още, но не искам да се махам“ - разказва възрастният стопанин.

Наскоро разбрал, че към имота има реституционни претенции. Още не може да осъзнае какво точно се случва. Бай Милко е напълно беззащитен в съда. Той е безпомощен и физически. Краката го болят и едва стига до автобуса, камо ли да тръгне да се бори с бюрократичната система. От негово име Иван Дърмонски е подал молба до адвокатската колегия. От там са отказали безплатна правна помощ, въпреки че пенсията му е само 90 лева.

Въпреки всичко случаят на бай Милко не е най-трагичен. Той има роднини в града и се надява, че ще го приютят, ако се наложи. Все пак пенсионерът е решен да не се дава лесно дори когато дойдат да го гонят.

Проблемът параграф 4 е довел до парадокс. Някои от парцелите в Горна Трака вече са изоставени и никой не ги стопанисва. От тях са е отказали главно ползватели, които нямат постройки. Повечето са разбрали, че вероятността да спечелят делата за собственост е нищожна и сами са се отказали. Докато реститутите се усетят, че лесно могат да си върнат наследствените парцели, имотите ще пустеят.