Това е единственият възможен момент в следващите пет години, за да влезем в еврозоната. Това заяви бившият министър на финансите и вицепремиер Симеон Дянков.

Той обясни, че сега е моментът да кажем, че Европа трябва да върви по пътя, които сама е определила. Трябва да влезем в еврозоната, категоричен е Дянков.

Бившият финансов министър коментира, че независимо какви отзиви чуваме от европейската комисия или европейските сили, ние покриваме Маастрихтските критерии.

Да бъдем в Банковия съюз не е необходимо условие, за да влезем в еврозоната, отсече Дянков.

Хората се притеснявали, че ако влезем в еврозоната ще се вдигне инфлацията или БНБ ще смени курса и ние рязко ще обеднеем, обясни Дянков. Той беше категоричен, че нито едно от двете не е възможно.

"По закон имаме твърд курс", изтъкна бившият финансист № 1. Нашият курс би могъл да се смени чрез закон. Няма как да стане 240 парламентаристи да сменят закон незабележимо, изтъкна Дянков.

От това произтичало и че няма как да има голяма инфлация, успокои бившият министър.

Ако тръгнем към чакалнята, ще влезем в нея. Много по интересни ще сме за инвеститорите, ако сме в еврозоната, увери Дянков.

В чакалнята се чака минимум две години, може и повече. Това веднъж завинаги ще приключи темата с България на първа скорост, акцентира финансистът и добави, че оттам нататък можем да останем в чакалнята колкото е необходимо или колкото дълго преценим. Стратегически правилно е да влезем в еврозоната сега.

Той призна, че ако бяхме в Банковия съюз несъстоятелността на КТБ нямаше как да се случи.

Дянков е категоричен, че ще ни приемат в чакалнята на еврозоната, защото покриваме всички изисквания.

Няма да има нова финансова криза, поне в близките няколко години. Очаква се следващите около 5 години да бъдат благоприятни за европейската икономика. 3% e ръстът на икономиката в Европа. В България даже повече.

Относно рестарта на АЕЦ "Белене" Симеон Дянков коментира, че никога ЕС няма да позволи китайски инвеститор да построи такава централа на територията на съюза.

"Страни като България отиват и казват ние искаме да рестартираме АЕЦ "Белене" имаме предложение от китайски инвеститор", изтъкна Дянков и допълни, че на този етап ЕК клати глава и казва "елате като стане". Две държави до тук са опитвали и не се е реализирало, това са Словакия и Унгария, доуточни финансистът. Или има голям частен европейски инвеститор, или няма да стане, отсече бившият министър на финансите.

Припомняме, падането на мораториума над АЕЦ "Белене" бе гласувано от депутатите в Народното събрание. То мина със 172 гласа "за", 14 "против" и двама въздържали се депутати. Както в енергийна комисия, така и на гласуването на мораториума, се наложи предложението на ГЕРБ за размразяване на работата по АЕЦ "Белене", като проектът трябва да е на пазарен принцип и без държавни гаранции.

Четирите организации от АОБР с отворено писмо до Народното събрание заявиха, че не са доволни от това, че министър Петкова огласява само две изисквания за осъществяване на проекта АЕЦ "Белене" при "пазарни условия" - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта и да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. Те излязоха с допълнителни условия и предложение за схема. Работодателските организации предупреждават и че в публичното пространство се разпространява информация, която не отговаря на истината - за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ "Белене", за обема на бъдещото електропотребление, както и за липсата на алтернативи.

Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе въведен от Народното събрание през 2012 г. с мнозинството на ГЕРБ . През 2018 г. лично премиерът Бойко Борисов се изказа в посока той да отпадне, а и министър Теменужка Петкова лансира проекта в рамките на участието си в международния форум "Атомекспо".

В началото на март месец тази година Народното събрание поръча на Министерството на енергетиката да изготви предложение за бъдещето на АЕЦ "Белене" и какво ще е бъдещето на пасивите и активите на проекта.

Припомняме, темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.