Ще смогнат ли изпълнителите, ръководството на проекта и общината да завършат в срок най-голямата транспортна промяна във Варна? Този въпрос си задават все повече граждани, защото кампанийната работа по изпълнението на проекта „Интегриран градски транспорт“ от една страна дава надежда, а от друга обърква всекидневния маршрут на все повече хора.

Един от важните елементи от него е изграждането на велоалеи. Преди приключилите местни избори за тях се говореше почти толкова, колкото за магистрали преди вот за Народно събрание. Не само във Варна, а и в цялата страна управляващите ги сочиха като един от „видимите резултати“, заради които хората да ги изберат отново.

Велоалеите във Варна вече наистина взеха да стават видими, но в крайна сметка ще си останат неудобни, неефективни и нефункционални, при това точно за хората, които най-много имат нужда от тях. Става въпрос не за тези, които се качват на колело да „покарат“ един или два пъти в месеца , а за ентусиастите, за които велосипедът е средство за всекидневно придвижване до работа.

Основният недостатък на велоалеята, която трябва да превърне Варна в удобен за колоездачи град, е, че тя е изградена върху тротоарите. Това означава, че по нея постоянно ще се движат пешеходци или най-малко, че велосипедистите постоянно ще трябва да внимават някой да не им се изпречи.

„Тези алея ще се ползват само от деца или от съвсем неуверени велосипедисти. Тези, които искат бързо да се предвижват в града с колело, пак ще карат по трасето на автомобилите“, коментира Здравко Василев от велоклуб „Устрем“. Той призна, че е разочарован от факта, че проектантите на новата велоалея са допуснали същата грешка, която е станала очевидна още при изграждането на първите такива трасета във Варна преди години. Честото спиране е еднакъв по значение проблем както за шофьорите, така и за хората на колело.

Весилев добави също, че варненската велосипедна общност е дала своите ясни и конкретни предложения какво да е трасето и откъде да минава, така че включва в маршрута си училища, пазари, административни сгради и центрове на социалния живот. „Отговорът беше, че проектът ни е чудесен, но нищо не може да се направи, защото проектът вече е изготвен. Евентуално това, което искахме, може да се направи в бъдеще, с общински пари. Това обаче е безсмислено, защото така на места ще имаме участъци, които са успоредни и излишни“, коментира Здравко Василев от велоклуб „Устрем“.

По негови думи, велоалеите са много сериозни и важни инфраструктурни съоръжения, които не могат да се проектират и изграждат току-така. В тази сфера има вече 30-40-годишен опит, който обаче изобщо не е взет предвид във варненския проект за интегриран градски транспорт. Василев призна също и че е разочарован от трудностите на комуникацията както с ръководството на проекта, така и с община Варна, въпреки декларираните добри намерения. Резултатът е налице – велоалея има, но велосипедистите вероятно ще изберат не нея, а друг маршрут.