Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Изчезващите храни и селски рецепти в България

Понеделник, 4 Май 2015 15:06
/ Невена Борисова    
Зелено сирене от Черни Вит, млечни продукти от каракачански овце, смилянски фасул, колбасът нафпавок, лютеница от куртовски розов домат, ябълка-куртовка, извара от Бела речка и др. Тези храни, наричани още занаятчийски, имат нещо общо – подобно на много други традиционни продукти в България, те щяха да са изчезнали, ако не бяха съхранени от своите общности.

Например нафпавок се прави от най-малко един век в селата от разложката долина, подобно на смилянския боб в Родопите. Често не общности, а отделни хора, вървящи срещу течението, работят за съхраняване на продукти или местни породи. Такъв е случаят с братята Атила и Сидер Седефчеви, отглеждащи древните породи каракачански овце и кучета, калоферски кози в пиринското село Влахи.

Заличаването

Не е изненадващо, че изчезването на храни и породи е симптом на заличаване на цели селски региони, а спасяването на местни храни е съхраняване на местната прехрана. И икономиката. Според статистиката броят селскостопански животни намалява с милиони по време на прехода, успоредно с броя на „живите” села у нас. Споровете между статистиците вече се върти около това дали 200 или 500 села са така наречените „призраци” (тоест напълно обезлюдени), като консенсус има само за числото 1130 села с население между 1 и 49 души.

Един хранителен продукт е застрашен от изчезване, ако знанието и умението за производството му се владеят от малко на брой, предимно възрастни производители. Според познавачите в тази област движещата сила са жени на около 50-60 години.

За да направиш сирене, сушено месо или десерт, не е необходимо само да разполагаш с рецептата или с устното описание за това - необходимо е да се работи продължително и съвместно със „занаятчията”. Това разказват от организацията Slow Food, което има разклонение в България и още над 140 държави. Движението, обединяващо научни работници, адвокати и активисти, номинира български продукти за т.нар. Съкровищница от вкусове, онлайн каталог на застрашени от изчезване храни. Вратата за кандидатури е отворена и всеки у нас може да кандидатства. На този етап над 20 застрашени български продукта са включени в световния каталог на движението.

Може да е изненада това, че вината от мавруд например, най-легендарният български винен сорт грозде, са включени в каталога.

“На фона на обемите на националното винопроизводство, вината от мавруд са малък процент. Според повечето технолози сортът е капризен, труден за работа и рядко дава очакваните от пазара резултати. В края на 90-те години в България остават под 1,5% лозови насаждения с мавруд. Днес има нови, благодарение на ентусиазма на няколко малки и средни производители, но е трудно да се каже дали новопосадените лози са точно от стария вид”, разказват от движението.

Българска лазаня

От както възниква в България през 2004 г., основна задача на Slow Food е издирване на български кулинарни традиции.

Едно от документираните изследвания на движението е за старешкото точене в помашкото село Глогово, Тетевенско, което би могло да бъде уподобено на българска лазаня. В миналото старите жени се събират и наточват 10-20 тави и ги оставят да изсъхнат и след това (успявайки да нахранят и челядта) само заливат с вряла вода с масло.

„Издирването е апостолска работа, защото изисква потапяне в селския бит, безкрайно търпение и находчивост, за да можеш да откроиш „съкровищата” от ежедневната храна, разказва Десислава Димитрова, един от основателите на движението у нас. Според нея това е и надбягване с времето.

През 2013 г. у нас стартира ЕСЕДРА - проект, реализиращ се на Балканите, включващ работа на доброволци по откриване на застрашени от изчезване продукти. Тогава започват обиколки из селата с опустели училища, къщи и площади. Десислава се разстроила при вида на училище, превърнато в склад за сено в едно от селата.

„През 2014 г. съсредоточихме усилия върху местни сортове лози, плодове, зеленчуци, породи, както и продукти, направени от риба. Работим интензивно в пограничните райони, както и такива със смесено население”, разказва Десислава.

В Съкровищницата има място за растителни и животински видове, породи, сортове и преработени продукти (заедно с растителното и животинското биоразнообразие, определени видове сирена, меса, хляб и сладкиши). Това е знание, което не е под формата на написани рецепти, а представлява сложни умения и практики, предавани от поколение на поколение.

В някои случаи отделни хора вече са превърнали традицията в начин за прехрана, в бизнес.

“В други случаи ги подсещаме, че това е възможно”, разказва Десислава.

„За мен не е обяснимо как така българската държава не е заинтересована да създаде условия за създаване и устойчиво развитие на семеен бизнес, свързан с преработка и производство на храни във фермата. В редица страни на ЕС това е основа за развитие на селата и начин за агротуризъм. У нас мине не мине време, и се публикуват апокалиптични статистики за стремителното обезлюдяване на селските райони, застаряване на населението, безвъзвратната загуба на важни елементи от културната ни идентичност. Всички цъкаме с език, клатим глава и се чудим как у нас селският стопанин среща непреодолими трудности неговата стока да стигне до пазара, а в Италия например е необходимо той просто да се регистрира и да спазва определени, значително облекчени правила”, разказва Десислава.

Според представители на селските региони и неправителствения сектор обаче, включително Slow Food, държавата е все още длъжник на селската, а оттам и на цялостната икономика, защото няма адекватна правна рамка и все още е трудно да се развива бизнес в тази сфера.

И междувременно борбата за оцеляване на селските средни и малки производители продължава.

***

Няколко български храни и описанието им в „Съкровищница на вкусовете” (със съкращения)

Паламуд лакерда

Паламуд лакерда е името на осолена или маринована риба – паламуд, който от векове се прави в селищата по Черноморието. Името донякъде е тавтология, защото лакерда идва от византийския гръцки и означава едър паламуд (Λακέρδα). В новогръцкия лакерда има същото значение като у нас – това е по-скоро начинът на приготвяне (осоляване/мариноване) на паламуда, подобен на българския.

Описание

Вкусен начин да се съхрани паламуда, който, по българското Черноморие, е сезонна риба и се появява през есента, някои години - в големи количества. Мезе за зимните месеци, което е плътно, меко и нежно, със силен, но приятен рибен вкус. Приготвя се от едър паламуд, известен като турук.

Само по най-общите принципи в приготвянето има съгласие. За подробностите много от рибарите и техните съпруги или майки имат свое виждане .

Паламудът трябва да се почисти идеално. Обръща се особено внимание при изваждането на гръбначната артерия – намира се в коремната кухина под гръбначния стълб.

Това, за което има консенсус, е, че след като рибата се изчисти добре, се нарязва на кръгчета с дебелина между 1,5 и 2 см, в зависимост от размера на рибата. Наричат се трахули на местен рибарски жаргон в Южното Черноморие или такоси/тахоси - по-на север.

Въпреки че дори по този въпрос има „друговерци“ - някои по-взискателни кулинари предпочитат и да я обезкостят и филетират. (Ако се махне основната гръбна кост, след като се осоли и сложи в буркани, по-дребните кости се стопяват напълно за 2-3 седмици.)

Странджански рачел

Рачел е дума, която според езиковедите има персийски произход. В българския вероятно е дошла през турски или още по-рано, през Византийската империя. Често я представят за синоним на „петмез“. В Албания например, за разлика от България, рачел означава не сладко, а конфитюр.

Описание

Традиционно плодово сладко за почти всички селища в Странджа. Рецептата се предава устно, в семействата.

Бистър кехлибарен цвят и специфичен аромат на есенни плодове. Приготвя се през есента, след беритбата на лозята и прибирането на тиквите и дюлите.

В Странджа традиционно се сеят жълти и по-рядко бели тикви, а дивите дюли се събират в края на септември. В рачела се слагат и парченца патладжан и няколко узрели смокини.Плодовете предварително се нарязват „на локумчета“ и се оставят да престоят във варно мляко. За приготвяне се използва шира от червено грозде, т.е. все още неферментиралия гроздов сок – най-често шира от сорта грозде памид. На огъня се слагат 2 л. шира и 2 ч. ч. захар. Ври до сгъстяване, докато започне да “прави свещи”. Тогава се слагат парченцата плодове от тиква, дюля, патладжан и зрели смокини. Към сместа се прибавят орехови ядки. Сладкото се сипва още топло, съхранява се в глинени кюпчета или стъклени буркани.

Чукан пипер

Странджански чукан пипер. Наричат го още чукана сол или пиперена сол.

Описание

Смесена подправка, която в този си състав е характерна за региона на Странджа планина в Югоизточния ъгъл на България и на която до значителна степен се дължи характерния вкус на местните странджански специалитети.

Приготвя се през есента или в ранната зима. Използва се не само като подправка за различни ястия, но и за ядене с хляб, особено по време на пости или за бърза вечеря.

Необходими продукти: ленено семе, тиквено семе, нахут, царевични пуканки, сол, мерудия (полски сминдух) и маторинка. Всички продукти се счукват много добре в кутел, тоест дървен съд от черешов дънер или в хаванче. Пресява се през сито и се съхранява в кутия или в буркан.

e-vestnik.bg

Коментари
09:13ч. 5 Май 2015 #2
tatyana1
Като бях малка имаше рачел и това беше тиква в петмез (сок от захарна тръстика, непречистен, сравнително тъмен на цвят
16:25ч. 4 Май 2015 #1
Gevich
Боже, боже. Най-после се сетиха че в България има уникални и специални рецепти. Храни, напитки - битов индивидуализъм.
Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Благомир Коцев
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини от Варна, региона и света
Нова правила за граничен контрол в ЕС влизат в сила от днес
Днес, 12 Октомври 2025 09:02
От днес, 12 октомври, стартира работа Система за влизане/излизане на външните граници на 29 държави членки на Европейския съюз. Системата ще бъде внедрена поетапно в период от 180 дни - от 12 октомври...
Иво Сиромахов напусна телевизия „Седем осми“ след критика към Тошко Йорданов и „Има такъв народ“
Днес, 12 Октомври 2025 08:42
Сценаристът и дългогодишен сътрудник на Слави Трифонов — Иво Сиромахов, обяви, че напуска телевизия „Седем осми“, след като публикува остър критичен коментар, насочен към Тошко Йорданов и парламентарната...
Младеж със специални потребности ще участва в похода „Black Sea Trial“
Днес, 12 Октомври 2025 08:22
Фондация „Слънчеви деца 2024“ и популярни лица в областта на спорта, културата и медиите, сред които и участникът от известен телевизионен формат - Виктор Русинов, ще подкрепят участието на младеж със...
Актрисата Даян Кийтън почина на 79 години
Днес, 12 Октомври 2025 08:05
Американската актриса и носителка на „Оскар“ Даян Кийтън е починала на 79-годишна възраст, съобщи сп. "Пийпъл", като се позова на говорител на семейството ѝ. Според изданието Кийтън е издъхнала в...
България претърпя тежка загуба от Турция в световна квалификация
Днес, 12 Октомври 2025 07:47
България загуби с 1:6 срещу Турция в световна квалификация, играна на стадион "Васил Левски". През първото полувреме "лъвовете" стояха равностойно, но след почивката гостите достигнаха до изразителен...
Най-важното от Варна във вчерашния 11 октомври
Днес, 12 Октомври 2025 07:28
Във Варна започва седмото издание на регатата по кану каяк за купа „Черно море“ Днес, 11 октомври на гребна база „Бриз“ ще се проведе седмото издание на регатата по кану каяк за купа „Черно море“ – организирана...
12 октомври в историята
Днес, 12 Октомври 2025 07:06
1428 г. – Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца. 1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че...
Прогноза за времето - 12 октомври
Днес, 12 Октомври 2025 06:42
Днес по Черноморието ще преобладава облачно време. Ще духа умерен, а по северното крайбрежие и временно силен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат 18°-19°. Температурата на морската вода...
Изненадващ финал на „Мастърса“ в Шанхай
Събота, 11 Октомври 2025 17:30
Французинът Артур Риндеркнех се класира за първи път в кариерата си за финал на турнир от сериите „Мастърс 1000“, след като победи руснака Даниил Медведев с 4:6, 6:2, 6:4 на полуфиналите в Шанхай. Риндеркнех,...
Българските замеделци не харесаха компенсациите от кризисния резерв на ЕС
Събота, 11 Октомври 2025 16:27
Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ настоява за преразглеждане на размера на средствата, отпуснати на България от кризисния резерв на Европейския съюз. Председателят на Управителния съвет на Камарата...
Денков: Готви се сценарий за нови избори във Варна, целта е Коцев да бъде отстранен
Събота, 11 Октомври 2025 15:31
Съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и бивш премиер Николай Денков вижда „целенасочен опит за отстраняване на законно избрания кмет на Варна и насрочване...
Четири фирми обжалват защитения статут на Камчийски пясъци пред ВАС
Събота, 11 Октомври 2025 15:05
Върховният административен съд даде ход на делото за промяна на статута на Камчийски пясъци като защитена зона, съобщи БНР. Четири фирми, които притежават терени, получени чрез т.нар. „заменки“ по време...
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Бариери за паркинг
Препоръчваме
Дограми и фасади Реклама Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Музеите във Варна Хибриден бойлер
Матраци и легла Вземи кредит
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Най-четено от Всички теми 1 2 3
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
Анкета
Доволни ли сте от почистването във Варна?
Да, градът е чист и добре поддържан
Донякъде – някои райони са добре, други не
Не, замърсено е и липсва поддръжка
Не мога да преценя
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
0.2 + 0.5
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook