Потенциално богати на шистов газ, страните от Източна Европа са разделени по въпроса за експлоатацията на този източник на неконвенционална енергия: в Полша спорната техника за извличането на шистовия газ се радва на безрезервна подкрепа, докато в България тя беше забранена, информира Франс прес.

Хидравличното разбиване (фракинг) се състои в инжектиране в земята при високо налягане на огромни количества вода, смесена с пясък и химически добавки, за да се извлича газът. Три четвърти от поляците подкрепят проектите за разработка на шистов газ.

Според доклад на Националния геоложки институт (НГИ) страната разполага с разработваеми залежи, оценявани на най-много 1,920 трилиона куб. метра, което поставя страната на трето място сред богатите на газ европейски страни след Норвегия и Холандия.

Варшава е сключила стотина концесионни договора за проучване, включително на гиганти като Шеврон (Chevron), Ексън Мобил (Exxon Mobil) и Коноко Филипс (ConocoPhillips).

В Румъния Шеврон разполага с концесии в две области. В сектора работят и канадската компания Стърлинг рисърсис (Sterling Resources) и унгарската Мол (Mol).

В Чехия британските компании Хътън енерджи (Hutton Energy) и Куадрила (Cuadrilla) получиха разрешителни за провеждане на тестове, но министърът на промишлеността Мартин Куба е скептичен по отношение на обема на залежите.

България от своя страна забрани през януари хидравличното разбиване и отне даденото разрешително на Шеврон, мотивирайки се с "недостатъчно данни, гарантиращи опазването на околната среда".

Хиляди българи демонстрираха в цялата страна, изразявайки опасенията си, че земите и подпочвените води могат да бъдат отровени.

Геологът Михай Сарамет от университета в румънския град Яш споделя част от безпокойствата им, по-специално по отношение на опасността да се предизвикат земетресения чрез разбиването. Според него обаче рисковете могат да бъдат постепенно отстранени с напредъка на технологията.