Русия с основание се съмняваше, че шистовият газ ще замени конвенционалния природен газ, констатира агенция Блумбърг.

Когато компанията Cuadrilla Resources Ltd. откри през 2009 г своя офис в Полша, тя имаше основания за оптимизъм. Но минаха 6 години, а британската компания така и не пусната дори първата си сонда в Полша. Водещите нефтени компании като "ЕксънМобил", "Шеврон" и "Роял Дътч Шел" си опаковаха нещата и се преместиха на друго място.

Макар Европа да се стреми да намали своята зависимост от руския газ, шистовата революция там не се състоя. Трудните геологически условия, яростната съпротива на екозащитниците, обременителното регулиране и обстановката в Украйна в своята съвкупност попариха ентусиазма на инвеститорите и пресушиха търпението им.

Спадът на нефтените цените през март до под 50 долара за барел стана последната капка, защото стойността на значителна част от европейския газ, включително вносът от Русия, е обвързана с цената на петрола.

Очевидно шистовият газ винаги ще остане допълнителен и второстепенен източник на енергоресурси в Европа. По думите на Филип Хладек, аналитик от Bloomberg Intelligence най-евтин остава обикновеният газ - както доставяният по тръбите от Русия, така и от други страни. "Технологията на фракинга като път към независимост се оказа мечта, която не е съдено да бъде осъществена. Не бих казал, че идеята за шистовия газ в Европа е умряла, но всичко се оказа много по-трудно, отколкото си представяхме", допълни той.