Капитан Христо Спасов, по прякор Майната, е най-известният рибар в Балчик. Морският вълк притежава най-добре оборудвания кораб за всякакъв вид риболов, а името му се разчу чак в Европейската комисия през април, когато плавателният съд, капитанът и екипажът му бяха арестувани в Румъния. Минал е през Созопол, но от 1994 г. се е закотвил в Балчик, където живее със семейството си. Има и кетап за капитанско право от 1986 г., а пет години преди това е бил професионален водолаз. „От хоби риболовът ми се превърна в професия”, спомня си морският вълк. Завършва военноморско училище, работи на ракетни кораби. В Созопол сам прави първата си лодка.

“Построих я от нулата. Отидох в гората, нарязах си материалите, платих си и си я направих. Това беше през 1991 година. С тази лодка три години по-късно пристигнах в Балчик. Първата лодка ми изкара ей тоя кораб, дето го виждаш – 15 метра е дълъг и е 32 тона. А уловът с него пък ми помогна да си купя големия, който сега стои арестуван в Мангалия. Той е 22 метра и е с 45 бруторегистър тона”, разказва Спасов.

На 13 април корабът на Спасов и екипажът му са задържани в румънски води. Причината според тамошните власти е, че българският съд ловува незаконно в чужди териториални води. “Четири месеца само приказваме. Пристигна решението на Европейската комисия, че не сме нарушили никакви закони и сме в правото си да сме там. Занесохме решението на прокурор Силвио Чукою, преведено на румънски. Няма повдигнато никакво обвинение срещу мен, няма насрочено дело, няма никакъв резултат, а корабът ми с цялото оборудване стои безпризорен там”, ядосва се Христо и добавя: “Бях задържан 34 дни – без заповед за задържане. Когато ни спряха, насила ни накараха да вдигнем от морето турски мрежи и да ги сложим на нашия борд, уж че са наши. Само че ето виж – нашите са маркирани с номер, който е записан в разрешителното за риболов. (Капитан Спасов ми показва маркировката на мрежите на кораба си, с който в момента излиза на лов – б.а.) “По принцип целта ми е да покажа на инспекторите от ИАРА при какви условия работим и какъв риск е всяко влизане в морето. Щях да им покажа и видеозапис от задържането ни, но румънците ми взеха касетите”, обяснява морският капитан.

Европа казва, че не сме нарушили нищо. Ние спазваме европейските закони, румънците -– не и правят каквото си искат. Сега чакаме от Външно министерство да изпратят писмо до Румъния, че искат делото да се прехвърли в България.

“Нас, рибарите, непрекъснато ни ограничават. От 17 години – само ограничения. Тъкмо започнеш нещо и видиш, че е добро, и някой началник го забрани. В началото на годината плащаш лиценз за лов на акули с мрежи и след два месеца някой директор го забрани. 420 лева струва една мрежа. Искаме риболовът да е легален, да отиваме спокойно на работа, а не всеки отгоре да ти налага безумни ограничения. Крайно време е всички управници да разберат, че трябва да стиковат нещата с рибарите, а не постепенно да унищожават бранша. В нашето море има много риба – всякаква, и който знае как да я лови, я лови.

Ние искаме, като представим лиценз за безакцизно гориво, на рибарското пристанище да има бензиностанция, където да заредим гориво без акциз. Искаме и борса, за да затворим цикъла си и да премахнем прекупвачите (матрапазите – б.а.). Той купува от мен сафрида на 5 лева, а го продава на 8-9, че и на 10 лева килото. Богати са не рибарите, а матрапазите”, ядосва се Спасов.

“Моето богатство е оборудването”, казва капитанът и с гордост ми показва малкия си кораб.

Тралове, парагади, мрежи за всякакъв вид риба – калкан, попчета, акула. Всички са маркирани.

“Това, което виждаш тук, е дублирано в големия ми кораб, който е в Румъния”, обяснява Спасов и допълва: “Моят принцип е: хвани тая риба, която другите не могат да хванат.”