За гмуркачите с маски медузите са като слънчеви парашути, през които прозира небето. Само случайният допир до пипалата им може да доведе до парене като от коприва. Но разтриването с морска вода веднага премахва неприятното усещане.

Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата от серотомина, конхестина и таласина, който има в слузта им. Само в много редки случаи обаче тези алергични вещества могат да предизвикат обриви или появата на мехури.

Преди няколко години се появи слух, че някои турски черноморски плажове са били затворени заради навлизането на парализираща отровна медуза от Средиземно в Черно море. Засега обаче тя не е регистрирана по нашите брегове.

От 70-те вида медузи по света две са черноморски - аурелията и ризстомата, като вторият понякога стига до 60 сантиметра диаметър. Този вид безгръбначни са едни от най-древните и се смята, че са отпреди цели 700 милиона години. Медузите ловуват планктон или малки рибки, за рибарите от Варна са признак, че ще има риба наесен. Сафридът се храни с яйцата им и обича да се крие под тях от преследващия го чернокоп, казва лодкарят Агоп Габриелов.

Не толкова весело е положението в Тихия океан. Там има медузи, които вземат повече жертви от акулите. Докосването до някои от тях води до ужасни болки в ставите, астма, гадене, жажда, изтръпване на ръцете и краката. Отровата на друг тропически вид води до рязко покачване на кръвното налягане и сърдечни аритмии. Има и вид малка прозрачна и невидима медуза, която причинява на човека адски болки и парализа на дишането.

"За десетките години на моята практика не съм срещала нито един случай на тежка алергична реакция от допир до медузи. При нас най-опасни са случаите от убождане от шиповете на отровни риби като дракона и скорпида.

При тях наистина може да се стигне до тежки случаи на алергия", казва д-р Антоанета Касабова, заместник-шеф на "Бърза помощ" във Варна.

"Арабите и иранците се страхуват най-много от медузите. Виждал съм ги да бягат панически и да изпитват ужас от тях. Но не помня нито един път някой да се е давил на Златни пясъци заради ужилване от медуза", свидетелства 61-годишният спасител инж. Любен Ковачев, известен още и като варненския Саддам.

Медузите са една от най-големите рибарски мъки по време на риболовния сезон. Често с часове наред мрежите трябва да се чистят от набилите се в тях мекотели и водорасли. "Сега духна морският вятър и е добре. Няма нито една медуза. Става страшно, когато духне южнякът. Тогава медузите пълнят мрежите. Ние обаче ги чистим с ръце, малко парят, но какво толкоз", обяснява Димитър Пасев, бивш шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) във Варна, който сега трупа стаж за пенсия като работник на таляна на Четвърта буна. Помня, че като бях шеф, идва при мен един да правим опити да изнасяме медузи за ядене в Япония, добавя старият професионалист.

Твърди се, че за японците черноморските медузи биха били прекрасен сушен деликатес.

Известният рибар любител Кольо Попа признава, че като хашлак е ял сурови черноморски медузи. "Бяхме с още един приятел деца и се опитвахме да живеем на нос Галата като робинзоновци. Веднъж ядохме сурови медузи, да видим какво е. Имаха неопределен вкус, сякаш гълташ малеби", спомня си той.

Директорът на Института по океанология доц. Атанас Палазов обяснява, че нашествието на медузи е типично за началото на август. "Медузите настъпват към брега, когато водата се стопли прекомерно. Обикновено това става в началото на август. Тяхното присъствие обаче не е знак за замърсяване на морето", добавя той.

Според учения страховете на хората от Средиземноморието заради медузите са оправдани, тъй като там наистина живеят опасни видове. "Българите нямат основание за притеснения от двата вида медузи, които се срещат в Черно море, и паниката е излишна", заключи доц. Палазов.