Развиват се онези пристанища, към които са насочени потоците от товари. Тази простичка и често забравяна истина в днешно време означава да се създават условия за интермодалните превози товари- море-суша. Това определи и темата на нашия разговор с Иван Гоцев, зам.- председател на морското направление към НСП - Варна, който е капитан от трите видове флот.

- Тръгва процедурата на концесионирането на пристанище Варна, как виждате неговото развитие?

- Преди всичко развитието на пристанище Варна е свързано със създаването на инфраструктура за интермодалните превози. Това са превозите на стоки и товари, които стигат директно по вода и суша през основни транспортни коридори до местопредназначението си.

- Такива са фериботните превози...

- Този вид превози, а също и ро-ро са интермодални. Остава да има и транспортен кридор. За нас идеята за развитието на пристанище Варна е свързана основно с позабравения коридор №8. Нека си припомним, че това е старият римски път Виа Игнатия, който свързва албанското пристанище Дурацу (навремето българското Драч) на Адриатическо море и италианското Бари с Централна Европа. Този коридор е Пътят на коприната, който представлява директната връзка на Изтока със Запада. Всички движения на стоки се извършват по това направление. Всъщност, погледнато държавнически, през 1941 г., когато си връщаме териториите на днешна Македония, започва строителството на жп линия през нея с дължина 28 км. Тя е липсващият транспортен участък от коридор №8. Когато излизаме от войната през 1944 г., сърбите вместо да я запазят, демонтират релсите и с тях построяват жп линия в Босна. Този участък така си остава и до днес без никаква идея за възстановяване на коридор №8. Да не забравяме, че през 1994 г. на остров Крит, а после и през 1997 г. в Хелзинки, бе подписан протокол, с който се определят 10-те паневропейски коридора. Бихме могли да се възползваме от него, за да привлечем вниманието и да се реши докрай коридор №8. Ето, в Гърция изобщо не чакаха някакво решение и си построиха 670 км магистрала и свързаха Адриатическо море с турската граница, откриването бе през 1999 г. Значи южната ни съседка може да си провежда националната политика в областта на транспорта, а ние през тези 20 г. не направихме нищо, за да се сдобием с жизненоважния коридор №8. Тогава щяхме да можем да говорим за развитието на пристанище Варна. Защото коридорът неминуемо би довел до построяването на магистрала „Черно море", до завършване на „Хемус" и от там до модернизацията на жп линията Варна- Русе. И така въпросът с инфраструктурата за интермодалните превози ще бъде окончателно решен.

- А какво ще кажете за предложенията за мястото на контейнерния терминал във Варна?

- Има две предложения. Едното, което се поддържа вече втори мандат на Общинския съвет, е за дълбоководен терминал в района на "Максуда". Там обаче няма как да стане. И да реконструираме Аспарухов мост, като го направим по- висок, пак няма да е решение на въпроса. Не трябва да гледаме на езерото само като на територия, завладяна от нас, която трябва да бъде експлоатирана, без да мислим за околната среда. Тук има уникални природни дадености, които в други страни биха се използвали удачно, съобразно екоизискванията, като зони за отдих. Това особено се отнася за южния бряг. Северният вече е почти унищожен, но не бива да го доунищожаваме. Ето пак се сблъскваме с работа на парче, без да подхождаме държавнически.

- Коя е причината?

- България никога досега не е имала национална доктрина, която се спазва от всички правителства. Нещо, което имат всичките ни съседи. Сега се говори за стратегия за национална сигурност (без да имаме доктрина?!). Тя, обаче обезателно трябва да определи и морската стратегия. Определяйки я, всяко правителство ще се бори за реализацията на коридор №8. Това трасе е изградено у нас (с 631 км. пътища и 747 км жп линии), в Албания- също, остава само западната ни съседка, където трябва да се построи 2,5 км жп линия на българо- македонската граница. Ако това се случи, тогава въпреки изграденото модерно пристанище Констанца, централни на Черно море ще станат Бургас и Варна.

- А солунското пристанище?...

- В момента усилено се развиват коридорите север - юг. Големите контейнеровози, вместо да минават проливната зона, отиват в Солун, където се разтоварват и по вече построената магистрална линия в Гърция излизат на Адриатическо море или се насочват на север към Централна и Северна Европа. След като бъде изграден коридор №8, голяма част от товарите ще се прехвърлят по него.

- Излиза, че развитието на интермодалните превози зависи най-вече от коридор №8?

- Точно така. Един инвеститор, за да вложи парите си, първо мисли какво ще стане с тях през следващите години. Ако в момента се постави като една от целите на управлението завършването на коридор №8, то тогава много инвеститори ще дойдат и даже ще изпълнят изискванията ни така, че максимално да спечелим и в бъдеще. Тогава те сами ще се насочат към Варна като място, което ще им осигури по-бързо възвръщане на вложените капитали в инфраструктура и естествено бъдещи печалби.