Как една трагедия променя живота на човека?. Преди две години българският товарен кораб "Ванеса" потъна във водите на Керченския пролив. Девет български моряци и един украинец загинаха в ледените води на Азовско море, оцеля единствено механикът Николай Димитров.

Две години след кошмара, споменът не е избледнял, а болката от загубените приятели и колеги не е намаляла.

"Непрекъснато се връщам в спомените и се връщам най-вече към хората, с които съм бил", сподели Николай Димитров.

"Истината е, че аз го намирам променен, много. Живеем трудно, като повечето български семейства, от заплата на заплата. Но важното е, че синът ми си има баща, а пък аз имам съпруг до себе си", каза Венета Димитрова.

Николай не спира да повтаря, че в трудния момент го е спасила вярата му и мисълта за семейството. Стогодишната икона на Свети Никола, която стискал в ръце в ледените води, е спасила и дядо му преди век.

"Това е Божа работа, това си е провидение, просто показване, че има чудо. Чудеса стават, просто трябва да ги приемем", категоричен е Николай.

"Единствено ми каза: Вени, не можеш да си представиш колко бях убеден, че ще бъда спасен. Падайки във водата, изплувайки след потъването, аз почувствах едно спокойствие и все едно някой имаше край мен", спомня си Венета.

Николай вече не плава в морето, работи на кораб, но на брега. Случилото се го кара да цени дребните неща.

"Малкият подарък е, сутрин като стана, да целуна съпругата си. Като я видя вечер да ме посреща, също е подарък. Ей такива, мънички неща, да си правим подаръци, те са достатъчни", отбеляза Николай.