Деветте български моряци, изчезнали в Азовско море, са жертвани от корабособственика на "Ванеса" за 300 хил. долара. Толкова е трябвало да плати фирма "Борд Марин" за спасителна операция и изтегляне на кораба. Шефът й Дойчин Дойчев обаче е изчислил, че е по-добре да изостави плавателния съд и да вземе 500 хил. долара от застраховката, вместо да плаща за изтеглянето му.

Потъването на "Ванеса" на 20 мили от Керченския пролив добива все по-криминален вид. Шефът на "Борд Марин" Дойчин Дойчев пети ден дава коренно противоречиви отговори на едни и същи въпроси около инцидента. От фирмата изрекоха и десетки откровени лъжи. В първите три дни след потъването на "Ванеса" Дойчев твърдеше, че капитанът Мирослав Димитров го е информирал за първи път, че корабът се пълни с вода, в 2 без 5 през нощта на 3 януари. Едва след като украинските власти извадиха разпечатки на разговорите на кораба с брега, стана ясно, че потъването е започнало малко след 23,30 ч на 2 януари и капитанът е информирал веднага "Борд Марин". До вчера Дойчев категорично отричаше, че два пъти е била отказана помощ, предлагана от брега. Накрая призна с "обяснението": "Ние всъщност отказахме само да издърпат кораба, а иначе не сме отказвали да спасяват моряците". Точно този отказ обаче е обрекъл бургаските моряци на гибел. Зад заповедта на Дойчев до капитана Мирослав Димитров и инструкциите да откаже спасяването стоят пари. "Борд Марин" спести 300 хил. долара срещу 9 живота, след което обвини украинските и руските спасители, че не са реагирали навреме.

До момента шефовете на корабната компания отказват да съобщят каква е застраховката на "Ванеса". "Стандарт" научи, че 33-годишният кораб е застрахован в "Булстрад" за 500 хил. долара. Въпросната сума е три пъти под стойността на плавателния съд. По сегашните пазарни цени "Ванеса" се оценява между 1,3 и 1,5 млн. долара. Умишленото занижаване на стойността се нарича "подзастраховане". Корабособственикът е прибягнал до този трик, за да си спести застрахователните такси, които дължи на "Булстрад". При застраховка върху реалната стойност "Борд Марин" е трябвало да плаща между 50 и 55 хил. долара годишно. Със занижаването на стойността таксите автоматично падат на 12 до 15 хил. долара на година. В този случай обаче при евентуален инцидент застрахователят е длъжен да плати само 50% от щетите, или в случая с "Ванеса" - половината от разходите по спасителната операция. Остатъкът се доплаща от корабособственика. Спасителната операция по изтеглянето на "Ванеса" на брега се оценява от морските специалисти на 600 хил. долара. Съгласно договора за подзастраховане "Булстрад" е щяла да плати 300 хил. долара, а останалите остават за сметка на "Борд Марин". Ако обаче корабът потъне, корабособственикът не само че няма да плати нищо, но дори ще вземе от застрахователната компания 500 хил. долара за инцидента. Тези сметки очевидно са си направили шефовете на скандално известната "Борд Марин" и са забранили на капитана да приема помощ. Босът на компанията заяви вчера пред "Стандарт", че потъването на "Ванеса" е икономическа катастрофа за фирмата му. Товарът не бил застрахован и сега той трябвало да плаща огромни неустойки на металургичния завод "Промет-Дебелт" за потъналия метал. Тези твърдения на Дойчев са много далече от истината. Според международното морско право рискът за превозвания по море товар е изцяло за собственика на стоката - в случая "Промет". Това, че желязото не е имало застраховка, също касае единствено купувача и продавача и в никакъв случай превозвача.

"Ванеса" не е имал ледови клас и не е трябвало да влиза изобщо в Азовско море, съобщиха вчера специалисти от Морска администрация. Ледови клас се дава само на кораби, специализирани за плаване в студени морета и сладководни езера, които замръзват. Корабособственикът Дойчин Дойчев, както и всички останали шефове на "Борд Марин" са знаели много добре това и са били наясно, че плаването на кораба в Азовско море през зимата е изключително рисковано. Въпреки това "Ванеса" е пътувал многократно при екстрени зимни условия и минусови температури в продължение на четири години. Корабни специалисти са категорични, че плавателен съд с техническите характеристики на "Ванеса" не е трябвало да влиза в Керченския пролив след месец ноември, когато започва обледяване на Азовско море. Тези факти отговарят донякъде на въпроса защо капитанът на кораба Мирослав Димитров е пренебрегнал предупрежденията за опасна буря и е отплавал към България. Капитан Димитров е бил наясно, че ако остане, корабът ще се заклещи в ледовете и ще потъне на кея. Той се е опитал да изпревари задаващата се буря, но не е успял. На моряците не са достигнали само 50 мили, за да се измъкнат от щорма и триметровите вълни.