428 г. – Несторий става патриарх на Константинопол. Три години по-късно е свален от поста заради обвинения в ерес.

837 г. – Халеевата комета прави най-близкия си подход към Земята на разстояние, равно на 0,0342 AU (5,1 милиона километра).

879 г. – Луи III става крал на западните франки.

1500 г. – Лудовико Сфорца е заловен от швейцарски войски при Новара и е предаден на французите. С неговото залавяне Милано попада под френска власт за 360 години.

1710 г. – В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.

1741 г. – Война за австрийското наследство: Прусия получава контрол над Силезия в битката при Молвиц.

1790 г. – Създадена е системата за патентоване в САЩ.

1809 г. – Наполеонови войни: Войната на петата коалиция започва, когато войските на Австрийската империя нахлуват в Бавария.

1815 г. – Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 хил. души.

1841 г. – Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.

1841 г. – В Канада е основан град Халифакс.

1849 г. – Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.

1864 г. – Ерцхерцог Максимилиан от Хабсбург е провъзгласен за император на Мексико след френската интервенция в Мексико.

1866 г. – Основано е българско читалище в Цариград.

1868 г. – Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодрос II, избити са 700 етиопци.

1880 г. – Започват преговори за национално обединение на България.

1914 г. – Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.

1912 г. – Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.

1913 г. – В 14:00 на полето до Руски паметник е основан спортен клуб Славия.

1916 г. – В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.

1919 г. – Лидерът на мексиканската революция Емилиано Сапата е застрелян в засада от правителствените сили в Морелос.

1922 г. – Започва провеждането на Генуезката конференция.

1925 г. – Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.

1930 г. – Произведена е първата синтетична гума.

1940 г. – Исландия се отделя от хегемонията на Дания.

1940 г. – Втора световна война: Катинско клане – десетки хиляди хора – цветът на полската нация – са екзекутирани от НКВД.

1941 г. – Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото движение Усташи на Анте Павелич.

1944 г. – Освобождаване на Одеса от окупацията на Нацистка Германия по време на Одеските операции.

1944 г. – Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.

1945 г. – Германският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.

1953 г. – На екран е пуснат първият триизмерен филм – Восъчната къща.

1957 г. – Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.

1963 г. – Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.

1970 г. – Пол Маккартни обявява, че напуска Бийтълс по лични и професионални причини.

1972 г. – Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.

1972 г. – Гробници, съдържащи бамбукови свитъци, сред които Изкуството на войната на Сун Дзъ и изгубения военен трактат на Сун Бин, са случайно открити от строителни работници в Шандун.

1973 г. – Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.

1973 г. – Самолетът при полет 435 на „Инвикта Интернешънъл Еърлайнс“ катастрофира по време на подхода към Базел, Швейцария и убива 108 души.

1979 г. – В 20:34 ч. московско време е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.

1988 г. – След 10-годишно строителство е открит 11-километровият мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.

1989 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Адио, Рио“.

1998 г. – Подписано е Белфасткото споразумение, с което се слага край на „Смутните времена“ в Северна Ирландия.

2001 г. – България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.

2010 г. – Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Родени на 10 април

401 г. – Теодосий II, римски император († 450 г.)

1512 г. – Джеймс V, крал на Шотландия († 1542 г.)

1583 г. – Хуго Гроций, нидерландски философ († 1645 г.)

1755 г. – Самуел Ханеман, германски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.)

1769 г. – Жан Лан, френски офицер († 1809 г.)

1803 г. – Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.)

1847 г. – Джоузеф Пулицър, унгаро-американски журналист († 1911 г.)

1852 г. – Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.)

1859 г. – Павел Христов, български военен деец († 1921 г.)

1864 г. – Ойген д'Албер, шотландско-германски композитор († 1942 г.)

1868 г. – Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.)

1869 г. – Георги Баласчев, български историк († 1936 г.)

1872 г. – Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.)

1878 г. – Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.)

1880 г. – Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.)

1883 г. – Богдан Филов, български археолог, държавник и регент († 1945 г.)

1887 г. – Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.)

1897 г. – Ерик Найт, британски писател († 1943 г.)

1913 г. – Щефан Хайм, германски писател († 2001 г.)

1917 г. – Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)

1925 г. – Добромир Ташков, български футболист († 2017 г.)

1927 г. – Луиджи Алва, перуански певец

1927 г. – Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 2010 г.)

1929 г. – Лиз Шеридан, американска актриса († 2022 г.)

1929 г. – Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.)

1929 г. – Макс фон Сюдов, шведски актьор († 2020 г.)

1930 г. – Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.)

1932 г. – Омар Шариф, египетски актьор († 2015 г.)

1937 г. – Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.)

1943 г. – Мустафа Чаушев, български поп и попфолк певец

1946 г. – Николай Волев, български актьор († 2024 г.)

1947 г. – Методи Стамболиски, македонски висш офицер

1947 г. – Халина Фронцковяк, полска певица

1948 г. – Цветан Атанасов, български футболист

1951 г. – Стивън Сегал, американски актьор

1957 г. – Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.)

1958 г. – Бейбифейс, американски певец

1967 г. – Димитър Ганев, български актьор

1972 г. – Марио Станич, хърватски футболист

1972 г. – Стоян Михалев, български певец и музикант

1973 г. – Гийом Кане, френски актьор

1973 г. – Роберто Карлош, бразилски футболист

1979 г. – Софи-Елис Бекстър, английска певица и композитор на песни

1984 г. – Манди Мур, американска певица

1986 г. – Венсан Компани, белгийски футболист

1986 г. – Фернандо Гаго, аржентински футболист

1988 г. – Иван Ракитич, хърватски футболист

1992 г. – Дейзи Ридли, английска актриса

1992 г. – Садио Мане, сенегалски футболист

1996 г. – Люик Ноте, белгийски певец

1996 г. – Андреас Кристенсен, датски футболист

1998 г. – Климентина Фърцова, българска театрална и филмова актриса

2007 г. – Ариана Нидерландска, принцеса на Нидерландия