Шест партии ще намерят място в следващото Народно събрание, показват данните от представително проучване на агенция „Сова Харис“. Изследването е по поръчка на вестник „Труд“ и е проведено между 2 и 6 април сред 800 пълнолетни български граждани.

Според резултатите първа политическа сила е коалиция „Прогресивна България“, свързвана с президента в периода 2017–2026 г. Румен Радев, с подкрепа от 33,6%. На второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 19%, следвани от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) с 11,2%. Четвърта позиция заема ДПС с 9,7%, пета е „Възраждане“ със 7,8%, а шеста – „БСП-Обединена левица“ с 4,5%.

Под 4-процентната бариера остават „Морал, единство, чест“ и коалиция „Сияние“ с по 3,1%, „Алианс за права и свободи“ с 2,3% и ПП „Величие“ с 2%. Опцията „Не подкрепям никого“ или друга партия е посочена от 3,7% от анкетираните.

От „Сова Харис“ отчитат ръст в подкрепата за формацията на Радев, което според тях е знак за ефективна кампания. Подкрепата за ГЕРБ-СДС остава стабилна, което предполага оспорвана надпревара до края на изборите. Данните очертават формиране на нов двуполюсен модел в политическото пространство.

Социолозите подчертават, че ключово ще бъде не само съставянето на правителство, но и формирането на квалифицирано мнозинство за реформи, включително в Конституцията и регулаторните органи. В този контекст ПП-ДБ се очертава като потенциален балансьор при създаването на реформаторски блок.

ДПС запазва позицията си на фактор с възможност за влияние върху квалифицирано мнозинство, но ролята ѝ може да отслабне при влизане на шеста партия в парламента. Значението на „БСП-Обединена левица“ също нараства в тази конфигурация. „Възраждане“ се очертава като опозиционен коректив с потенциал да влияе върху ключови решения.

Изследването показва и повишаване на избирателната активност с наближаването на изборния ден, макар без съществена промяна в разпределението на подкрепата. Очаква се около три милиона души да упражнят правото си на глас.

От агенцията отбелязват, че акцията на МВР срещу купуването на гласове може да повлияе на активността, припомняйки сходна ситуация при предходни избори, когато е отчетен спад от около 200 000 гласа спрямо очакванията.

Темата за високите цени и инфлацията се откроява като водеща в кампанията – за повече от половината избиратели това е основен проблем. Близо 70% от анкетираните се опасяват от влошаване на материалното си положение до степен на затруднено издръжане.

Проучването показва, че външнополитическите позиции също оказват сериозно влияние върху електоралните нагласи. Налице е обществено неодобрение към подписаното от служебното правителство споразумение с Украйна, като значителен дял от анкетираните остават колебаещи се.

Данните сочат и ограничена подкрепа за пълно съгласуване с линията на Европейската комисия, както и недоверие към последователността ѝ по отношение на международните конфликти. Това, според социолозите, може да засили евроскептичните нагласи.

Преобладава скептицизъм относно способността на изборите да доведат до стабилно управление, а доверието в политическата система остава ниско. Обществените оценки за способността на служебното правителство да гарантира честен вот също са по-скоро критични.

В същото време оценката за дейността на Илияна Йотова като президент е положителна, макар и не еднозначна, като ролята ѝ на балансьор в политическия живот се възприема с респект от различни групи избиратели.