От десетилетия сме свикнали да виждаме в листите на избори напълно неразпознаваеми хора – анонимници за обществото, които се появяват от нищото и биват слагани на челни или предни места. Много често виждаме напълно случайни хора, които се озовават в парламента, само защото някаква партия ги е номинирала. Хора без гражданска биография, без някакви забележителни постижения, без адекватно образование -- хора просто партиен пълнеж. Някои от тези хора дори стават рекордьори по преференции, както видяхме с една госпожа във Варна, напълно непозната нито в сферата на политиката, нито в гражданската сфера и която прекара мълчаливо на стола си в два последователни парламента.

В развитите демокрации подобни практики не съществуват. Аз съм живяла учила и работила три десетилетия в САЩ, там неразпознаваем политик няма как да бъде сложен да води каквото и да е, там политиката е поле за жестока конкуренция на светло. В развитите демокрации един човек трябва да извърви много дълъг професионален и граждански път, преди да стигне до по-високи нива в така наречената „голяма политика.“ Смята се, че този път на развитие отнема поне 10 години – като винаги се тръгва от локално, ниско ниво и се върви от там нагоре. За това време обществото има възможност да се запознае добре с личности, които претендират да бъдат част от голямата политика, и да има възможност да ги приеме или отхвърли.

В България, за съжаление, понятието меритокрация в политиката не съществува, затова толкова много години управлението ни е пълно с напълно случайни хора, които попадат в политиката по втория начин – включително и на европейско ниво. Техният нисък капацитет няма как да направи държава с висок капацитет. Често ставаме свидетели, че подобни индивиди са вкарани в политиката, не за да обслужват интересите на обществото, а съвсем други частни и често престъпни интереси. От там идва и печалното състояния на България по показатели за успеваемост в ЕС.

За радост, обаче, в последните години наблюдаваме промяна в това отношение. На терен излизат разпознаваеми за обществото личности и аз съм една тях. Като номинация от гражданската квота на ПП „Да, България“ (коалиция ПП-ДБ), аз съм извървяла дълъг път на граждански активист и общественик. От 13 години дейността ми е доста видима. Защитавала съм и съм работила по безброй каузи – на първо място тези, свързани с правова държава, справедливо правосъдие, свободни медии. Като журналист и правозащитник, присъствието ми общественото пространство е силно осезаемо. Хората са запознати с моята безкомпромисна позиция по много въпроси – от това да сме напълно интегрирани в Европейския съюз, до борбата с руската хибридна война, до подкрепата на Украйна и украинските бежанци в България. Вече пета година работя по множество хуманитарни и правозащитни каузи като създател и директор на Фондация „Открито сърце,“ която се издържа основно от частни дарители, а не от грантове.

Гражданите и избирателите трябва да знаят кой стои пред тях като политик. Да знаят, че той ще е достъпен до тях, да знаят какво могат да очакват от него. Това трябва да е политиката в една модерна демокрация. България има да извърви още дълъг път, но вече се чувства, че има една необратима промяна в обществото. Гражданите ще стават все по-взискателни и безкомпромисни към политиците си и така трябва да бъде. Затова се надявам варненци да се доверят на моята кандидатура и да гласуват за хората, които стоят на светло и близко до проблемите на гражданите и най-вече не се примиряват с безобразията на корумпирани управления.

Татяна Кристи – 7/116

Пресцентър ПП „Да, България“

Купуването и продаването на гласове е престъпление.