Директорът на болницата по детски болести в София Благомир Здравков е депозирал оставката си в Министерството на здравеопазването.

Това съобщи самият той с публикация в социалната мрежа Фейсбук.

В поста си Здравков посочва, че напуска заради системен административен и институционален натиск, финансови рестрикции и липса на диалог, които по думите му подменят смисъла на медицината и превръщат работата в оцеляване.

Той подчертава, че въпреки трудната среда, през изминалата година са постигнати конкретни резултати – десетки хиляди лекувани деца, ръст на екипа от специалисти и специализанти, по-добро заплащане и повишено доверие.

Здравков заявява още, че през цялото време не е спирал да работи като лекар и е участвал в десетки мисии зад граница за транспортиране на тежко болни деца за лечение, което не може да бъде извършено в България.

"Скъпи колеги, приятели и познати,

Днес депозирах оставката си пред министъра на здравеопазването в оставка.

Напускам Специализираната детска болница – София с липса на примирение, болка и тъга. Не защото нямам сили, а защото отказвам да бъда част от среда, в която административният натиск и безкрайните проверки подменят смисъла на медицината и превръщат работата в оцеляване.

През изминалата година вместо партньорство видяхме системен институционален натиск, финансови рестрикции и отказ от диалог. В такава среда е невъзможно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето.

Въпреки това резултатите остават.

Десетки хиляди лекувани деца.

Ръст на екипа от специалисти и специализанти.

По-добро заплащане.

Повече доверие.

Това не може да бъде заличено с преписки, папки или подпис на чиновник.

През цялото време, като ръководител не спрях да бъда лекар и да оказвам помощ. Независимо от деня и часа. Участвах в десетки мисии зад граница, осигурявайки гаранция за живота на тежко болни деца, транспортирани за лечение, което не може да бъде извършено в България. Знам как изглежда битката за живот на терен, не от кабинета и зад бюрото.

Никой не може да ме спре да бъда лекар. Ако не в България, ще продължа да работя там, където трудът, знанието и медицинската етика се уважават.

Благодаря на колегите и на родителите за доверието, радостта и болката, които споделяхме!