Родината на брюкселското зеле е Белгия, а Европа го е подарила на света още през 16 век. Макар често недооценяван, този зеленчук е истинска супер храна, богат на витамини и минерали, и се нарежда сред най-полезните храни за нашето тяло.

Брюкселското зеле съдържа витамин C (устойчив при готвене), витамини А, K, PP и B-комплекс, минерали като желязо, калий, натрий, магнезий, фосфор и манган, както и каротин, органични киселини, етерични масла, фибри, каротеноиди (зеаксантин и лутеин) и фитохимикали – естествени защитници срещу канцерогените.

На всяко листо в основата се образува малка зелчица, която се обира след отрязване на листата.

Ползи от брюкселското зеле:

• Подсилва имунната система и повишава съпротивителните сили при деца и възрастни.

• Предпазва от вредните свободни радикали чрез антиоксидативен ефект.

• Подпомага борбата с анемията благодарение на високото съдържание на желязо.

• Стимулира апетита и секрецията на стомашни и жлъчни сокове – подходящо за злояди деца.

• Витамин K спомага за кръвосъсирването и здравината на кръвоносните съдове.

• Каротеноидите подпомагат зрението и защитават очите от вредната синя светлина.

• Фибрите регулират перисталтиката и понижават холестерола, подкрепяйки сърдечно-съдовата система.

• Може да предпазва от диабет тип 2.

Как да избираме и съхраняваме брюкселско зеле:

Пресните зелчици са с ярко зелени, хрупкави листенца и жълто-зелена основа.

Могат да се съхранят до 4–5 дни в хладилник в хартиена опаковка, да се консервират или замразят.

Най-полезни са прясно приготвени.

Как да го приготвяме:

Най-добре е на пара или бланширано, за да се запазят витамините и минералите.

При варене голяма част от полезните вещества се губят във водата.

Времето за обработка е 7–10 минути, като е добре да се направят 1–2 разреза на пънчето, за да се свари и сърцевината.

Може да се използва в смутита, сокове или като зимнина – на туршия.

Хора с проблеми с щитовидната жлеза не трябва да прекаляват с брюкселско зеле, тъй като това може да затрудни усвояването на йод.