В основата на детската агресия стои липсата на социален опит за справяне.

Едно затворено, отчуждено дете не е тихо и кротко. То може да бъде дете, което обръща към себе си огромно количество агресия, която може да се прояви и в нещо друго.

Съжалявам да го кажа, но в последните 2-3 години ние се отчуждихме от децата си. Проявихме много агресия в социалната среда. Забравихме, че децата ни съществуват заедно с нас. Преживяхме пандемия, а след пандемията много от родителите преживяха и това, което наричаме посттравматичен синдром, който се отразява и в отчуждение, включително и към собствените си деца.

Това заяви в интервю за БГНЕС детският психолог Иван Игов.

Специалистът отбеляза, че в последните няколко години българското общество помежду си е станало много агресивно и че агресивността се е повишила с 1/3 както в семейството, така и в социалната среда По думите му всички случващи се митинги и протести показват на децата, че могат да търсят права без да поемат задължения, понякога по агресивен начин. „Нека да сме наясно, че детското поведение се определя от нашето поведение като възрастни“, каза той.

Психологът подчерта, че му е много странно, че в момента сме в предизборен период, а говорим за всичко останало, но не и за децата. „Не съм чул някой изобщо да каже дума за българското образование, освен пари за учителите, но това не е достатъчно“, посочи Игов.

Според него в училище трябва да се говори с децата за това какво означава войната, защото дори и да смятаме, че те не разбират какво се случва, това всъщност съвсем не е така. Игов сподели, че едно дете е задало въпрос на майка си „Мамо, аз утре ли ще умра?“. „Да, звучи странно и особено, но децата преживяват тези неща“, обясни психологът и добави, че в сайта на „УНИЦЕФ“ има материали, свързани именно с това как да говорим с децата за войната. „Много неща трябва да направим за тях в този труден период, но опасявам се, че малко се сещаме“, смята той.

На въпроса в коя възрастова група учениците най-често стават жертва на агресия от страна на съучениците си или пък се изявяват в ролята на агресори, Игов отговори: „Различно е.“ Психологът обясни, че агресията може да придобие форма на тормоз, ако продължава поне веднъж седмично. По думите му детето може да преодолее и да се противопостави на едно ситуативно-агресивно поведение, както и да го обсъди с родителите си, но когато говорим за тормоз, това е един продължителен процес, който може да окаже въздействие както на детето, което е жертва, така и на детето, което е насилник. Тормозът може на по-късен етап да превърне детето в човек, който има грешни социални модели за справяне, следователно и да мисли, че насилието може да реши даден проблем.

Игов уточни, че при по-малките деца, главно момчетата, се наблюдава физическото насилие, често то се наблюдава и при момичетата, както и вербалната агресия. В пубертета агресията се измества, според психолога, в една по-страшна фаза – психологическа изолация или психологически тормоз, като това много често става през социалните мрежи. Съветът на специалиста е родителите да прочетат ръководството на „УНИЦЕФ“, за да разберат как да наблюдават дали децата биват тормозени в интернет и задължително да ги научат да не дават паролите си на никого.

Има случаи, в които детето може да обърне към себе си агресивното поведение и да развие не просто комплекс за малоценност, а дори и суицидни намерения, затова е важно възрастните да бъдат внимателни не само за външната агресия на децата, но и за това, което те преживяват. Според Игов в училище трябва да има часове по социални умения, защото проблемите с агресията се решават чрез изграждането на такива. Той допълни, че трябва да има повече часове физкултура и децата да ходят на спорт след учебно време, но те няма да решат проблема с агресията. „Не знам защо някой смята у нас, че колкото повече тичат, толкова по-малко ще се бият“, заяви детският психолог.

По отношение на първокласниците, които след броени дни ще пристъпят за първи път училищния праг, Иван Игов заяви, че най-важното, което родителите могат да направят, е да оставят децата да бъдат щастливи. Родителите следва да са научили децата си най-вече да бъдат спокойни, както и да гледат на училището като на нещо, свързано с тяхното възрастово израстване. Специалистът е убеден, че над 90% от децата в България са подготвени за училищната среда, въпросът е, че някои деца се опитват да бъдат лидери, други са по-тихи, а трети изпадат в позиция на жертви и върху тях може да се упражнява насилие. „Това, което родителите трябва да правят, е да запазят контакта си с децата, за да могат те да им разказват наистина какво се случва в училище“, подчерта той.

На въпроса дали има родители, които отказват да признаят, че детето им е жертва на насилие, или пък такива се изявява в ролята на насилник, Игов заяви, че има всякакви случаи. „Нормалният родител се тревожи за детето си. Например, при такива ситуации обикновено тревожността я развива родителят – че е лош родител“, сподели наблюденията си специалистът. Той обясни, че никой никого не е научил как да бъде родител, но добави, че всеки може да се учи чрез различни програми. „Бг мама“ няма да ви свърши работа“, категоричен е Игов. Той допълни, че възпитанието на децата и родителството като цяло трябва да бъдат съобразени и с времето, в което живеем, в което методите на бабите и дядовците ни вече не играят същата роля.

По думите на психолога децата, които са жертви на домашно насилие или стават свидетели на такова между родителите си, в никакъв случай не е задължително да се превърнат в насилници.

Иван Игов коментира и ролята на учителя, когато в класната стая има агресия между учениците. Според него учителят би трябвало да е в състояние да противодейства на подобно поведение и да се вземе предвид, че когато има много събрани деца на едно място, това също може да стимулира агресията между тях. Психологът взе отношение и към друг наболял проблем, а именно агресията между учител-дете и дете-учител. „Всяко дете може да прояви агресия както към родителя, така и към учителя. Въпросът е как ще отреагира тази агресия както от родителите, така и от учителите“, каза той и уточни, че в подобни случаи става въпрос за липса на авторитет. Игов е категоричен, че в случаите, в които учителят се държи агресивно с ученика, става въпрос за непрофесионализъм.

Един от основните проблеми при подрастващите е, че освен физическото и вербалното насилие както в реална, така и в онлайн среда, има множество примери, в които децата открито демонстрират проявата на агресия, споделяйки снимки или клипове, в които унижават или бият друго дете, без да осъзнават, че по този начин злепоставят и себе си и това не ги прави готини в очите на околните. Важно е децата да разберат, че дори и изтрити от профилите им, тези кадри никога не изчезват напълно от интернет пространството.

Психологът даде примери, в които родителите си правят фалшиви профили с цел да следят децата си и посъветва да не се предприемат подобни крайни мерки. „Ако искате детето ви да запази тези най-човешки измерения – приятелство, любов, привличане, отблъскване, то тогава го дръжте възможно по-далече от социалните мрежи възможно повече време“, заяви Игов.

На въпроса дали е трудно за един родител да заведе детето си на психолог, Игов обясни, че докато е работил в училище по-скоро децата са водили родителите си при него, но с течение на времето става все по-малко трудно. Проблемът всъщност се корени в това, че родителите не знаят къде да отидат и да потърсят помощ, тъй като в България няма закон за психологията и тази професия не е регламентирана, съответно родителите се страхуват. „Разбира се, има я и народопсихологията на българина, че не е хубаво да се говори за това, което става вкъщи“, обясни психологът. Той обаче е на мнение, че има достатъчно много и добре квалифицирани училищни психолози и посочи, че първото правило е, че наказанието не върши работа и детето трябва да се учи от последствията.

По думите му, ако не бъдат взети мерки и детето, което се изявява като насилник и детето, което е жертва на тормоз, са заплашени да бъдат неадаптирани възрастни, които имат проблеми със социалния и личния си живот, като вторите могат да останат завинаги аутсайдери.

„Родителите нека опитат да се срещат с хора, които могат да им помогнат, защото децата са нашето бъдеще. И ако държавата ни като цяло не се интересува от тях, нека ние като родители се заинтересуваме“, заключи Иван Игов. /