Самата Великобритания все още е неясен казус, който показва, че "напускането" не е проста и еднозначна работа. Дори и излизайки, Великобритания ще остане по един или друг начин тясно свързана с ЕС.

Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът доц. Даниел Смилов.

„Колкото и да е "твърд" този Брекзит, за който се говори, степента на взаимна обвързаност и на икономиките, и на политическите взаимообвързаности са много сериозни. В този смисъл, дори и с Великобритания ще има някакъв модус на съвместно съществуване, който е доста по-интегриран, отколкото между напълно отделни суверенни държави. Оттам нататък дали ще има следващи излезли държави, е трудно да се предположи“, коментира Смилов. Според него, ако се тръгне по този път, най-вероятното е да се стигне до Европа на различни скорости с един по-силно интегриран център и държави в периферията, които имат различен тип споразумения и обвързаности с ЕС.

По думите на политолога, първото предизвикателство, което стои пред ЕС оттук насетне и което ще определи курса, е да се види резултатът от изборите тази година във Франция, Германия, Холандия. „Уплахът от Брекзит и избора на Доналд Тръмп в САЩ дават шансове на тези, които можем да наречем основни проевропейски партии. Вероятно е те да се представят добре на тези избори с малки изключения. Това би укрепило ЕС и би му дало възможност да мисли по-спокойно за различни реформи и изход от кризата. Иначе, нещата, които трябва да бъдат решени, са в няколко плана. Първият е еврозоната и евентуално укрепването на фискалната интеграция“, допълни Смилов.

Той уточни, че това няма да се случи лесно, а е по-скоро средносрочна задача.

„Стъпки към нейното решаване трябва да бъдат предприемани. Вторият проблем е миграционният и този с бежанците. Той до голяма степен е решен и това, което остава като предизвикателство е специално средиземноморският път и преговорите със страни като Либия, откъдето идва в момента големият поток от мигранти“, добави Смилов. Според него другата трудност е доколко споразуменията с Турция и Ердоган ще се окажат трайни. „Това са двете чувствителни точки. Третата точка е дебатът за дългосрочното развитие на ЕС – визията за това какво ще се случи след евентуалното преодоляване на тези по-конкретни кризи. В момента ЕС е в един модус на оцеляване, което е слаба позиция. Очевидно тези, които биха искали да го запазят, трябва да бъдат по-амбициозни и да излязат с визия за европейското развитие, която да е атрактивна и за избирателите в държавите“, каза още Даниел Смилов.