След референдума във Великобритания миналата седмица чувам коментари, че като правила и организация българският е по-добър. Аз обаче не споделям това мнение.

Според българския закон изискването е да гласуват толкова, колкото са отишли до урните на последните парламентарни избори. Докато на референдума във Великобритания на 23 юни гласуваха много повече британци - 73 на сто, отколкото на парламентарни избори, когато вота си упражняват обикновено 50-60 на сто от имащите право на глас. Така че и според българския закон британският референдум си е валиден.

Впрочем в закона за британския референдум няма изискване за избирателна активност, няма долна граница - един да гласува само, той ще реши референдума.

Идеята при недостатъчно отчетлив резултат от референдум да се въведат правила за провеждането му, както при президентски избори - в два тура, е възможна. Но лично аз не съм чувал някъде да се прилага. Струва ми се, че и при втори тур такова допитване не би могло да бъде решено. Представете си, че хората гласуват два пъти по същия начин - какво се получава? Нищо!

Изобщо референдумите са опасно оръжие. И Великобритания е прекрасен пример за това. Част от британците казват: “Ама не разбрах кое е коз!” За случаи като техния е валидна приказката “Кьорав карти не играе!”.

Нека обаче си припомним издевателствата, чрез които в годините европейският политически елит се опитваше да манипулира референдумите. Например Дания отначало не искаше да влиза в ЕС, но я набутаха насила. Направиха го по схемата “референдум до дупка” и накрая датчаните се умориха, махнаха с ръка и влязоха.

Вторият случай на референдум до дупка беше в наша полза, когато ние и Румъния трябваше да влизаме в ЕС. Различните държави решиха този въпрос по различен начин. Едни направиха тази стъпка по решение на парламентите. Ирландия обаче реши да проведе референдум за Лисабонския договор и при първото гласуване нашите две държави останаха извън борда. След което веднага направиха втори референдум и влязохме. Но какво значи референдум до дупка? Значи, че ще ви правим референдуми, докато не гласувате правилно. А това е подигравка с хората. Все едно да провеждаш избори, докато не постигнеш желания резултат. Вижте какво се случва в Испания - и да гласуват, политическата криза си продължава, отново не могат да направят правителство.

Така че - да сме наясно: демокрацията си има недостатъци. Европейските политици обаче загубиха умението си да използват демократичните механизми. Затова няма защо да обвиняваме британските пенсионери, че така били решили. Никой не е казал, че британският пенсионер е по-глупав от внука си. По-скоро внукът е този, който не знае какво се случва в държавата му, какво е хубаво и какво - лошо. Освен това е глупаво да се мисли, че възрастните гласуват единствено според късия си личен хоризонт. Нищо подобно! Възрастните хора са по-отговорни, мислят и за децата, и за внуците си.

Стана обаче ясно, че европейските елити се страхуват от собствените си народи.

Има и друго. Великобритания е ядрена държава, а базата се намира в Шотландия. Навремето, когато Съветският съюз се разпадна, имаше ядрени бомбардировачи в две републики извън Русия - в Украйна и в Казахстан. И те върнаха самолетите на Русия. Но база за ядрени подводници е нещо по-различно. И ако Шотландия тръгне да излиза от Великобритания, изведнъж ще се окаже с база, която не й трябва, а англичаните ще трябва да си тикат подводниците в Темза, не е ли така?

За мен един от любопитните сюжети на Брекзита е кога ще се събере британският Парламент. Защото май не бърза да се събира, а това е крайно безотговорно. Всички знаем, че британският референдум е съвещателен, затова нека потвърдят волята на народа. Но ако и сега се съберат и кажат: “Гласувайте, както си искате, ние пък ще правим, каквото си искаме!”, тогава ще докарат нещо от типа на Френската революция. Затова препоръчвам на британските лидери да четат “Кратка история на френската революция”. А средностатистическите англичани могат да четат историята на управлението на Кромуел, което е английският й аналог.