Мярката за биологично производство ще има над 200 млн. лева бюджет през следващият програмен период. Това съобщи вчера министърът на земеделието и храните Десислава Танева. „Ние работим активно в подкрепа на сектора, към който през последните години все по-вече хора се насочват и като потребление, и като производство. Производителите ще имат своя собствена мярка и бюджет за подпомагане по нея”, каза още тя по време на поредното издание на кампанията „Коледата безопасна”. Предвидено е също така да се разшири обхватът на мярката и освен досега подпомаганите сектори биологично растениевъдство и пчеларство да се включат и животновъди, които прилагат методите на екологичното земеделие в стопанствата си.

Досега по подмярката „Биологично земеделие“, която е част от агроекологичните плащания по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година, са изплатени над 23 млн. лева. Одобрени за подпомагане са общо над 9500 ха за биологично растениевъдство и над 153 000 пчелни семейства за биологично пчеларство, уточниха от аграрното министерство.

До момента в страната няма регистрирани нарушения при производството и предлагането на биологични продукти на пазара.

Биологичните производители и преработватели у нас са се увеличили с 1107 само за миналата година и вече са 3123. За последните пет години откакто се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното земеделие, хората, които са се наели с тази работа вече са осем пъти повече в сравнение с 2009-а, става ясно от Аграрен доклад 2014 на МЗХ.

Площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, са 56 287, което е с 39% повече спрямо предходната година, става ясно от Аграрен доклад 2014, който е публикуван на сайта на МЗХ. Увеличават се поляните и горите, от които се събират диви плодове, билки и гъби. През 2013 г. берачите на лечебни растения са ги събирали от 678 хектара, което е с около 20% повече в сравнение с предходната година.

За да пробиват на европейските пазари, където основно продават продукцията си, нашите производители се насочват към нетрадиционни за страната ни култури. Макар и на малки площи, у нас се отглеждат артишок, маслини и киви. Най-предпочитани са трайните насаждения. Те са се увеличили двойно повече за 2013 г. и в момента у нас има 16 885 хектара. Реформите в общата селскостопанска политика до 2020 г. предвиждат 30% от директните плащания ще бъдат „зелени”. В момента Европа е вторият по големина производител на биологични продукти в света.