По-малко от месец остава до едно от най-значимите събития за културния живот на морската столица - Международният театрален фестивал „Варненско лято“. По традиция и тазгодишното 22-ро издание ще стартира на първи юни. Предстои да бъдат представени 35 събития под формата на спектакли. Освен това във фестивалните дни ще намерят място концерт, специална прожекция, дискусии и срещи с изявени фигури. Основната програма от български спектакли ще представи 10 постановки. На новаторство и провокативност ще могат да се насладят жителите и гостите на града, потапяйки се в чуждата програма и в програмата Шоукейс.

За внимателния подбор и спойката между всичко, което ще бъде представено на варненската публика, ежегодно следи проф. Николай Йорданов. И това не е никак случайно, защото той е изпълнителния директор на фондация МТФ „Варненско лято“, която е основен организатор на събитието. Макар и натрупан вече завиден опит в подготовката на фестивала, трепетът и предизвикателствата с всяко ново издание не стихват. Ето какво сподели в разговор с репортер на Moreto.net проф. Йорданов за подхода към публиката, развитието, което търпи фестивала, кое е най-ценното в него и какво още копнее екипът да реализира.

- Програмата на тазгодишното издание безспорно е много богата и разнообразна. Какво бихте препоръчали на по-широката аудитория и какво бихте препоръчали на по-взискателните и претенциозни зрители?

- Въпросът е труден. Ние като подбираме един спектакъл се опитваме да видим дали във Варна ще срещне зрителски интерес. Нямаме по-любими и по-малко любими спектакли. Поначало от няколко години се очертава българската селекция да бъде подбирана така, че тя едновременно да представя нови явления в българския театър и да бъде най-атрактивната част за варненските зрители, които обичат любимите си актьори и искат да видят театрите, които са свикнали да виждат всяка година. Изпитанието с представянето на непознати актьори, режисьори, сценографи, драматурзи е по-скоро свързано с чуждата програма и с Шоукейс. Той се състои от български спектакли, но те представят нови имена. Всяко ново нещо е по-непознато и крие риска при среща с публиката. Ние се надяваме, че качеството ще помогне тези спектакли да стигнат до максимален брой зрители.

Хората, които проявяват любопитство как е изглеждал спектакълът по времето на Шекспир, ще дойдат да видят театър „Глобус“ от Лондон, който гостува в България единствено във Варна. Други, които си спомнят знаменития филм на Сидни Лъмет „12 разгневени мъже“, биха могли да проявят интерес към полския спектакъл, за да видят новата версия. Всички спектакли са със субтитри на български език и дори на английски, защото ние си мислим, че е хубаво чужденците, които живеят във Варна или просто са посетили града, също да имат достъп до спектаклите.

- Има ли нещо ново и различно в програмата, което досега не сте представяли? Някакъв нов подход към публиката?

- Новият подход е да разширяваме максимално в българската и чуждата част ветрилото към различните целеви публики. Това е много важно, защото ние имаме предвид както най-младите хора, така и възрастните хора. Чисто тематично има спектакли за тези най-крайни категории в зрителската публика. Спектакълът „Вятърът в тополите“ запознава с проблемите на възрастните хора. Ученическите спектакли, както и други спектакли от програмата, са директно насочени към тези целеви групи. Това е нещо ново и различно и се повтаря по някакъв начин и в чуждата програма. Засяга се и връзката между екология и театър. Спектакълът „Миграция на птиците“ е специален проект на австралийските гости, който е свързан с живота на птиците във Варна. Те правят представянето си специално за морския град. Идват месец по-рано и изучават къде гнездят птиците във Варна. Хората ходят след артиста и наблюдават с биноклите птиците в градските пространства. На такъв тип неща залагаме тази година и мислим, че това е различно като инструмент.

- Говорейки за младите хора, какво е отношението им към театъра и колко важни са те за фестивала?

- Ние много държим да имаме както театрални фенове, които от години обичат театъра и фестивала, така и тези нови аудитории, които всяка изминала година още преди завършването на училище представляват интерес за нас. Специален акцент от събития във фестивала е воден от това, че един човек, който види неща, оставящи трайно впечатление, е спечелен веднъж завинаги. Не случайно имаме и детски спектакъл. Започваме още от най-малките зрители. Един от нас излиза и поздравява тях и родителите им. Стават съпричастни, че участват в един голям фестивал.

- Какво развитие търпи фестивалът през годините?

- Първото издание на фестивала беше 1993 година. Той започна като национален преглед на продукцията, което беше чудесно, но крайно недостатъчно. След 3-4 години той започна да променя своя облик и да кани и чужди спектакли. Когато техният брой стигна до 8-9, видяхме, че има и други ниши. Такава бе именно Шоукейс, който е свързан с възможността не само да внасяме спектакли, но и преведени български спектакли да ги показваме на чужденците, за да могат да бъдат промотирани и разпространени в чужбина. Правим това от 8 години. Осъзнахме, че паралелните програми не могат да съществуват сами за себе си, а трябва да бъдат обединени в цялостна програма. Така присъстват и концерт, и специална прожекция, и уъркшоп, и театрални дискусии, и срещи със знаменити фигури. Всичко това е много добре премислено и събрано, така че да представлява една компактна част.

- Кое е нещото, което желаете да не загуби фестивалът никога? Около кое се градят нещата през годините?

- Откровено казано мнението на целия екип е, че не искаме фестивалът да се превръща в конкурс. Осъзнахме, че това е най-ценното-самото участие във фестивала и попадането в селекцията да бъде награда. Можем да подберем хора за едно жури, но тогава вече се минава в една друга формула. Тя също има своето място, но нашият фестивал не е такъв. Той е отворен към множество и различни форми, които не се състезават помежду си, а показват разнообразието. Това е най-важното нещо за нас. Не с по-малка тежест е и винаги да има някакво събитие. Искаме в рамките на фестивала целият български театър да усети, че има някаква нова енергия. Това също не бихме искали да губим, зависи от много неща, но ще се опитаме да го запазим.

- Има ли нещо, което искате да се случи в следващите издания, но възможност така и не се отдава?

-Искаме Варна да бъде един център на фестивалния живот в областта на сценичните изкуства поне от ранга на страни като Македония и Албания. Казвам го с горчива ирония, защото това не се отнася само за варненския фестивал, а въобще за културния живот в България. Нека да си кажем, че реално ресурсите, с които можем да разполагаме, са несъизмерими дори в сравнение с по-бедни страни от България. Това ни лишава понякога от най-интересните спектакли по света. Не става въпрос за много, а по 2-3. Да можем да поканим от този ранг спектакли, които изискват малко повече, не драстично повече ресурси. Постановки, които да оставят дълбоко и незабравимо впечатление в широката и професионална общественост.