Бургаският окръжен съд осъди на две години и половина условно световния шампион Максим Стависки. Съдът присъди и пет години изпитателен срок за шампиона и му отне правото на управлява автомобил за четири години. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативния съд в Бургас. Потърсехме за коментар бащата на Мануела Горсова, която е в кома близо шест месеца след като пострада при катастрофа, предизвикана от световния шампион по фигурно пързаляне.

Ето какво разказа пред Дарик Красимир Горсов:

Очаквахте ли да чуете тази присъда от Бургаския окръжен съд?

Абсолютно бях подготвен за тази присъда и не съм мислил, че ще има някаква друга. Убеден бях, че ще бъде условна.

Справедлива ли е според вас присъдата?

Не съм аз човекът, който решава дали една присъда е справедлива или не. Моето мнение е, че каквато и да е присъдата, все ще е малка. Това е моето мнение. Приемам на този етап решението на Бургаския съд. Знам, че ще питате дали ще обжалвам – не съм мислил. Искам да разговарям със съпругата ми, която е в София, нещата да се успокоят, да не действам емоционално и ще вземем някакво решение. Но на този етап не знам дали въобще си струва да обжалвам. На този етап мен ме интересува дали Максим Стависки има желание да помогне за лечението на дъщеря ми. Само дъщеря ми е важна, не е важно какво е решил Бургаският съд.

В кратко изявление пред Дарик Стависки казва, че ако е по неговите възможности, ще помага с каквото може за Мануела, но след консултация с докторите и в лични разговори с вас – нейните родители. Каза, че не желае да говори пред медиите по този въпрос.

Аз също не желая да водя диалози със Стависки чрез медиите.

А говорихте ли с него лично?

Нещата са такива, че в момента няма точно определена сума, която трябва за лечението на Мануела. Аз съм човек, на който той се е обаждал, и аз винаги съм разговарял с него. Може просто да вдигне телефона и тези неща, които ги е казал на вас, да ги каже на мен.

Тоест той не ви ги е казал по този начин, така ли?

Не, някой ваш колега журналист ми каза за това негово изказване, днес за първи път го чувам, не е водил разговори с мен. Но нещата са такива, че в момента не може да се каже точно какви пари струва лечението.

Въпросът е това, което е казал пред журналистите, да го каже и на вас.

Точно това е важното, да има желание.

Изненадана съм, че той не е говорил с вас конкретно с тези думи „Да, аз с каквото мога, ще помогна на Мануела”, защото в последните разговори в неделното предаване „Пропаганда” пред Мартин Карбовски сте казвали, че Максим е проявявал интерес, желание, държал се е човешки.

„Каквото мога” – това е много лошо понятие. „Каквото мога” може да означава много и нищо. След всичко, което причини на детето ми, на семейството ми, след всичко това аз пак казвам, че в това момче има нещо човешко. Дано всичко това, което казвам, да не бъде опровергано по някакъв начин. Аз съм много търпелив по принцип, но вече нямам нужното търпение, защото шест месеца не можах да свикна да гледам детето си така.

Вие поискахте два милиона лева, а днес съдът постанови 80000 лева. Зная, че лечението на Мануела е изключително скъпо и че ако замине за клиника в чужбина, ще са нужни още повече средства. Тези 80000 лева за какво ще стигнат?

Тези 80000 лева са похарчени дотук, така че за никъде. Не коментирам, мен не ме интересува… аз приемам решенето на съда, дали са 80, дали са 8000 лева, 800 – парите нямат никакво значение, при положение, че Стависки намери сили да ми се обади, както го е правил и друг път, и каже: „Каквото мога, ще помогна”, както е казал на вас. Въпреки че за мен това не е достатъчно, трябва да каже: „Ще направя и невъзможното да помогна на Мануела, защото аз съм причината тя да е в това състояние”. Тогава тези пари мен въобще няма да ме интересуват.

Има ли промяна в състоянието й, как е тя?

Промяна няма в състоянието. Има неща, които от днес ме притесняват, с ръката й. И аз по време на делото излязох, защото тези неща за мен са по-важни. Предполагам, че ще се справи с това с помощта и на лекарите, естествено. Общо взето няма особена промяна. При нея нещата стават бавно.

Какво казват лекарите за идеите, които чухме последно от вас в ефира на Дарик за лечението в Израел в клиника?

По последна информация най-скоро тази седмица, ако не – в началото на другата, ще се свържат лекуващите лекари с Израел да уточнят детайлите за състоянието й, за транспортирането и т.н. Но те са наясно, водили са разговори с израелски клиники. Търсим най-доброто за нея в момента и нещата не стават с магическа пръчка.

Кой ще поеме разходите по това скъпоструващо лечение?

На този етап, както се очертава, при нежеланието на Стависки, защото аз така ги приемам нещата до момента, в който ми се обади. Ако ми се обади, аз ще звънна на журналистите и ще им кажа: „Да, Стависки се обади”, а не да контактуваме така чрез медиите. Разходите по лечението ги поема бизнесменът Петър Христов, а те са огромни.

Безспорно е така.

И аз ще бъда готов с някакви конкретни цифри, те също няма да са точни, ще бъдат ориентировъчни, може би за около 10-12 до 20 дни.

Да разбирам ли, г-н Горсов, че вие сам няма да потърсите Максим Стависки, за да му кажете каква сума е необходима за лечението на вашето дете и евентуално той да ви помогне?

Не.

Вие ще чакате неговото обаждане?

Да. Аз няма да се моля. Ако го нямаше този човек Петър Христов, сигурно щях да се унижа и да се моля, защото тя ми е единственото нещо, което имам на този свят. В момента не съм на зор, а не искам този човек да ги плаща всичките пари. Няма да го търся, каквото той прецени, ако счете за необходимо нека да се обади и с каквото може да помогне на Мануела за лечението, жив и здрав да е.

Все още не сте категоричен дали има смисъл да обжалвате тази присъда. Успяхте ли все пак да разговаряте с адвокатите си и смятате ли, че има шанс да получите повече пари, тъй като приемаме, че вие искате тези пари не за себе си, а за лечението на Мануела, чисто съдебно имате ли шанс да получите нещо повече от това, което стана ясно днес?

Не съм разговарял на тази тема с адвокатите си, защото аз пак ви казвам, че тези пари в момента нямат никаква стойност за мен и семейството ми. Не съм разговарял, даже моите адвокати ме попитаха дали ще обжалвам решението, аз им казах да задържат нещата, защото не искам да решавам под въздействие на емоциите. Ще ми трябват няколко дни и тогава ще реша ще обжалвам ли присъдата, ще имам ли иск като частен обвинител. В този момент аз искам да се прибера в София, да разговарям със съпругата си, на спокойствие да ги обмисля нещата и ще изляза с решение до два-три дни.