Генадий Карпоносов е треньорът, който заедно със своята съпруга Наталия Линичук изведе Албена Денкова и Максим Стависки до две световни титли в танците на лед. Разговаряме с Карпоносов, който сега работи в Астън (щата Пенсилвания), на юношеското световно по фигурно пързаляне в София. Руският треньор дойде с двойка от Великобритания - Женевиев Дойч и Ивън Робъртс. От този сезон при него и Линичук се готвят с претенции за титли Домнина/Шабалин (Рус) и Белбин/Агосто (САЩ).

- Съжалявате ли, че Албена и Максим си тръгнаха от вас?

- Разбира се. Съжаляваме не само ние, но и светът на фигурното пързаляне. Смятам, че последната им волна програма от 2007 г. ще влезе в златния фонд на танците на лед.

Сигурен съм, че и след много години няма да казват за нея "Беше отдавна и вече не е толкова добра". Напротив, тази програма по реквиема на Моцарт ще остане завинаги като образец.

- Как ще коментирате проблема на Максим с правосъдието?

- Максим е нашата болка. Ние с Наталия го преживяваме тежко. Говорим с Макс често по телефона и практически знаем всичките му перипетии по делото. По принцип не можем да го оправдаем. Но катастрофата е трагична случайност. Това не е обяснение, разбира се, нито за роднините на загиналия човек, нито за лекуващото се момиче, нито за съда. Но според мен трябва да се прояви снизхождение към Максим. Защото той е добър човек и изключителна случайност да стане точно на него. Като сблъсък на планети - 1 на милион. Плюс това Максим е необикновена личност, талант, който трябва да се запази. Ето защо ние с Наталия се надяваме българското правосъдие да оцени правилно обстоятелствата и да не му наложи прекалено сурово наказание. Да, Максим е нарушил закона. Но той така жестоко се самонаказа, както никой съд не може да го накаже. Максим се разкъсва от чувство за вина през тази година и половина. А това е много по-тежко наказание от затвора

Затова се надяваме на разбиране и всичко да приключи по-скоро.

- Неморално ли е според вас участието на Максим в шоуто "Ледников период"?

- От гледна точка на роднините на пострадалите, да. Защото той участва в забавно шоу. Но, от друга страна, Максим няма къде другаде да работи и да печели. Вече ги няма балетите на лед, състезанията за професионалисти, а турнетата на шампионите са съкратени максимално. Само с една треньорска заплата Максим няма как да изкарва достатъчно, за да покрива обезщетенията, на които е осъден. А и сега е пълно с треньори. Това, че е световен шампион, едва ли веднага ще привлече елитни състезатели. Той няма друга алтернатива, освен да се включи в "Ледников период".

- А смятате ли, че от Максим ще излезе добър треньор?

- Няма гаранция, че от отличен фигурист може да излезе отличен треньор. Ние с Наталия сме единствените олимпийски шампиони, които са подготвили олимпийски шампиони. Ние сме изключение. Треньорската професия е неблагодарна, хаби много нерви. Има и още много минуси. Наистина е прекрасно, когато твои състезатели спечелят голямо състезание. Но това щастие е само кратък миг. Те са още на почетната стълбичка, а ти вече мислиш за новите програми, какво ще правите утре. Спортистите са ни като деца. С тях прекарваме повече време отколкото със собствената дъщеря. Фигуристът страда, има някакви лични проблеми, женитби, разводи, а редом с него страда и треньорът. А когато спортното семейство е голямо, за треньора е по-тежко да обърне на всички внимание. Изглежда лесно, но за нашата професия съдят само когато сме пред камерата на състезание и махаме с ръка за поздрав от екрана. А зад това се крие тежък труд. Неотдавна на шампионата на САЩ една от двойките ни беше ощетена. Бях разстроен. А секретарят на американската федерация ме "утеши" с думите: Ти, Генадий, не си избрал най-хубавата професия

Не зная дали Макс и Албена ще станат добри треньори. Пожелавам им само най-доброто за тях. Но все пак ми се иска, преди да се пробват в треньорската професия, те отново да се върнат на леда. Някои от старите световни шампиони, като Мишел Кван например, ще се появят на олимпиадата във Ванкувър.

- Какво се случи с вашата британска двойка на световното в София? Защо падаха безпричинно два пъти на волната си програма?

- За Дойч/Робъртс това е първото им международно състезание. И това, че веднага заеха 14-о място, е подвиг, защото никой не ги познаваше преди това. Прегоряха. Грешките не бяха технически, а психологически.

- Работите в Америка. Почувствахте ли финансовата криза?

- Ние все пак не разчитаме на държавно финансиране. За работата ни плащат учениците. Някъде се съкращават уроците, но не е толкова силно изразена тенденция в Америка.

- А защо се преместихте от Нюарк в Астън?

- Нашият център по фигурно пързаляне в Нюарк се намираше в университета на Делауеър. Когато дойдохме тук, ни предлагаха по-изгодни условия. Но с времето условията се промениха. На световните шампиони Денкова и Стависки им се налагаше да плащат 12 000 долара на година

На никого не даваха привилегии. Докато сега са привилегировани националните състезатели на САЩ за сметка на останалите. Затова приехме веднага щом ни предложиха от пързалката в Астън. Не е далече. Само на 10 мили. Дори останахме да живеем в Нюарк. В Астън базата е прекрасна, с четири пързалки, със зали за атлетика и хореография.

- Как се сработихте с двете си нови двойки Белбин/Агосто (САЩ) и Домнина/Шабалин (Рус)?

- Попаднахме в една от най-сложните ситуации в нашата кариера. Това са двойки с амбиции. Иска ни се да повторим успеха от 1996 -а на европейското, където наши фигуристи заеха първите три места плюс пето. Но е трудно да ги изведем до най-добрата форма. Първо пречи операцията на Максим Шамбалин, а после и травмата на Бен Агосто, която той си влачи от 5 г. Питахме го защо не се е лекувал по-рано. А той ни отговори, че не се е налагало. Сега са по-тежки натоварванията, други са програмите, други са нашите изисквания. Ето защо и контузията му пречи. И двете ни водещи двойки се готвят много усилено за световното в Лос Анджелис през март.

- Накъде върви фигурното пързаляне?

- Иска ни се танците на лед да си върнат зрелищността, защото за съжаление губим зрители. Усложняващите се правила невинаги са разбираеми за феновете включително и за нас, треньорите. Плюс това танцовото пързаляне се превърна в някакъв хибрид между другите видове фигурно пързаляне. Не се гледа как танцуваш, а как се движиш, дали се пързаляш на ръбовете на кънките, дали правиш дълбоки дъги. Това е важен елемент, но не би трябвало да е главната цел. Надявам се нещата да се променят към по-добро след официалната среща на техническата комисия и треньорите по време на световното в Лос Анджелис. Защото сегашният път на развитие не е правилен.