Варна ще има нов контейнерен терминал само ако се намери инвеститор. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на транспорта Камен Кичев. Кичев взе участие на организираната вчера от Българската морска камара кръгла маса за бъдещето на контейнерния терминал във Варна. Зам.-министърът намекна, че 99% е сигурно, че правителството ще се откаже от т.нар. японски заем. За реализацията на проекта щяло да се разчита на публично-частно партньорство или на концесионер. По думите на Кичев вече има заявен интерес от потенциални инвеститори. Сред тях била и доста сериозна чуждестранна компания. "Очаквахме да има по-голям интерес от операторите, но, за съжаление, те на този етап са доста консервативно настроени", каза той. Като доста притеснителен сигнал зам.-министърът отчете отказа на мултинационалната компания "Коско Пасифик" от спечелената концесия на солунско пристанище.

Новият терминал категорично няма да е край "Максуда", стана ясно още от дискусията. Засега специалистите са раздвоени в становищата си къде трябва да е мястото на новото пристанище. Според директора на "Пристанище Варна" ЕАД кап. Данаил Папазов най-бързо би могъл да се трансформира терминалът на вече несъществуващото предприятие „Управление за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата" (УПМКАП), а като площадка да се ползва теренът на старшинското училище, който така или иначе в момента не се изполва. Неговите сметки сочели, че е възможно до 1 - 1,5 години да се стартира такъв проект, защото много от необходимите документи ги има. Самата реализация пък трябвало да отнеме около година и половина. Другият възможен вариант, а и според експертите доста по-подходящ, би бил да се увеличи територията на острова, като пред терените на "Петрол" и "Поддържане чистотата на морските води" (ПЧМВ) се направи насип, на който да се изгради кейовата стена и площадката за обработка на контейнери. Този проект обаче би отнел поне 4 - 5 години заради всички необходими разрешителни режими, които трябва да се минат, обясни Папазов. Двата проекта трябва да се работят паралелно, смята генералният директор на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура" кап. Георги Генчев. Той припомни, че за порта на УПМКАП ще трябва да се извърши сериозно драгиране. Получените драгажни маси пък, вместо да се хвърлят, могат да се насипват на челото на острова, за да се отвоюва допълнителна площадка. Това всъщност ще са най-скъпите операции и при двата варианта. За да се експлоатира обаче едно ново пристанище на челото на острова целогодишно, ще е необходимо да се направи и нов вълнолом, отбеляза инж. Красимир Маринов.

Едно стана ясно обаче: каквото и решение да се вземе, то трябва да се оформи час по-скоро. Никой от сега обсъжданите варианти не е отразен в проекта за нов общ устройствен план на Варна. Чакаме да видим какво решение ще вземат, за да го нанесем, коментира арх. Виктор Бузев, част от проектантсткия екип. Малко по-рано кметът Кирил Йорданов посочи, че още в първите месеци на новата година може да се премине към приемането на проекта. За повече бързина призова и шефът на ДППИ. Той отбеляза, че вероятно най-удачният вариант за финансиране е оперативна програма "Транспорт" и трябва да се бърза, за да успее варненският проект да се вкара в следващия й програмен период. По този начин би могло още през 2014 г. да стартира строителството.

За експедитивност призова и бизнесът. Според изнесените от Българската асоциация на корабните брокери и агенти данни в региона има достатъчно товари, за да заработят нови контейнерни пристанища и във Варна, и в Бургас. Освен това бе отбелязано, че страната ни би трябвало да обърне внимание и на транзитните товари, които също могат да носят доста добри доходи за родните терминали. Важното обаче било да не се изпуска моментът, за да "останем в играта". Пак според проучвания на местния пристанищен оператор до 2020 г. порт Варна би трябвало да поеме 11 на сто от общия контейнерен оборот в Черно море. Това означава мощностите да се натоварят почти двойно, при положение че се очаква за тази година в пристанище Варна да се обработят около 6,8 на сто от товарите.