Над 1,1 милиона лева дължи само до момента България заради ината на правителството, което спря проекта за новия контейнерен терминал във Варна и превръщането на пристанище Варна-изток в туристическа зона. Парите трябва да отидат като банкови такси заради това, че средствата от японския заем са готови от началото на година, но не се изразходват по предназначение. Спирачката пред усвояването на заема са били няколко подписа на държавни чиновници – най-важният от които този на министъра на транспорта Александър Цветков, научи „Народно дело“ от сигурни източници.

Миналата седмица депутатът от ГЕРБ Павел Димитров изплю камъчето, като заяви, че варненски инвеститор напира да реализира проекта. Експерти коментираха, че идеята варненска компания да реализира мащабното строителство сама и дори в консорциум е абсурдна.

Факт е обаче, че тънките местни сметки вече костват милиони на българските данъкоплатци. Димитров пропусна да спомене за огромните неустойки, които ще плати държавата заради отказаните пари от Япония. Че такива ще има, е сигурно. Въпросът е колко. Размерът им зависи най-вече от това дали японците ще бъдат снизходителни към затъваща в блатото на политическите интереси балканска държава.

Засега единственото, което може да се посочи, е минимумът, който трябва да платим през следващата година – някъде към 10 млн. лв. Към сумата се включва и неустойката към проектанта – американска компания, която е проектирала възстановяването на Пърл Харбър след бомбардировката през Втората световна война. Това обаче е може би най-малкият проблем. Много по-сериозни щети може да изтърпи страната ни в опита си да разтрогне подписаното през 2008-а споразумение с Японската банка за около 230 млн. евро, което морският специалист на ГЕРБ Свилен Крайчев с лека ръка определи като „един измислен меморандум“. Именно тази „измислена“ спогодба е нещото, което най-трудно може да бъде пренебрегнато. Решение за това може да бъде взето само на правителствено и парламентарно ниво на двете страни. Дори от българска страна всичко да мине гладко и бързо не е ясно как ще реагират японците. Решението трябва да бъде взето след гласуване в парламента на Страната на изгряващото слънце. Това обаче може да стане едва след като бъдат излъчени експертни екипи, които да посочат възможните варианти.

В самите спогодби няма клаузи за неустойка, т.е. японците ще диктуват правилата. Шансът е единствено те да се смилят, както и проблемите, които има с реализирането на другия проект с японски заем – терминал 2A в Бургас. Каквото и да става, за разтрогване на договора са нужни поне 2 години, през които България ще плаща.

Пазарихме се за лихва 1,4%

Изказванията на управляващите, че ще искаме предоговаряне на параметрите за заема, звучи, меко казано, нагло, при условие че лихвата е едва 1,4%. На всичкото отгоре заемът е със 7-годишен гратисен период, който тече, като връщането на парите трябваше да започне през 2015 г.

Не е учудващо, че Японската банка за международно сътрудничество е отказала актуализация. Причината едва ли е само в това, че държавата ни е член на ЕС и съответно извън правомощията на банката.

Парите обаче изглеждат нищожно на фона на мечтата за развитието на Варна. По думите на основния двигател на идеята Борислав Гуцанов този проект нямаше просто да промени Варна, а щеше създаде нов град. Едва ли някога ще разберем дали е бил прав.