Това е първият подобен разказ за българите, дръзнали да направят околосветско пътешествие по море, разказа директорът на музея Мариана Кръстева.
Обхванат е 60-годишен период, който започва с пътешествието на първия български плавателен съд, обиколил света. Това се случва през 1964 година с моторния кораб „Г. С. Раковски“. Един от любопитните експонати на изложбата е корабната камбана на плавателния съд, изложена във витрина.
Хронологичната поредица приключва с плаването на търговския кораб „Милин камък“, завършило тази година. Освен околосветски обиколки с търговски кораби са включени и историите на мореплаватели, отправили се на приключение с яхта самостоятелно или с екипаж.
„За нас самата подготовка на изложбата беше вълнуващо преживяване. Обхваща един сравнително кратък период от 1963 година до 2024 година. В тези 60 години можем да кажем, че има един своеобразен бум на плаванията, които заключват една пълна обиколка около нашата планета. Във всяко едно плаване има много преживявания и емоции, които ние само донякъде можем да съпреживеем с мореплавателите. Във всяко плаване има много въпросителни, проблеми, които се решават, но и крайно удовлетворение. Характерно за търговските кораби е, че всъщност си вършат работата, но се налага да се сблъскват с премеждия, с морски бури, едновременно с политически украсени събития, ситуация на военно положение в някои градове, а също и срещи с пирати, които не са изключение. Кап. Асен Бончев казва, че са тръгнали на 3-месечен рейс, а се върнали след 16-месечно околосветско плаване. За някои от ветроходците околосветските плавания може би са преживяването на живота. Всеки е добре подготвен като моряк и навигатор. За петима мореплаватели подготовката включва построяване на яхта със собствени средства и усилия.“, каза Кръстева.
На изложбата могат да бъдат видяни още документи от обиколката на капитан Георги Георгиев с яхтата „Кор Кароли“, както и бинокълът, който капитанът използва. Сред експонатите са предмети от околосветското плаване с яхта „Тангра“. Това е първият български съд, който обикаля света, преминавайки през страховития маршрут покрай нос Хорн под управлението на капитан Николай Джамбазов.
Изложена е и наградата на д-р Васил Куртев за най-доброто българско морско постижение с околосветската обиколка с яхтата „Одесос“, корабният дневник на Дончо Папазов от яхтата „Тивия“ и други.
Посетителите на изложбата имат възможност да видят и видеокадри, заснети по време на три от соловите околосветски плавания.
Самият д-р Куртев присъства на откриването на изложбата заедно със съпругата си Мария. Разказа, че за него плаването е сбъдването на една мечта. Към днешна дата мореплавателят е на 88 години и са минали едва осем години от неговото околосветско пътешествие.
Първото българско самотно околосветско плаване е осъществено от кап. Георги Георигев с яхтата „Кор Кароли“. Той прави обиколка през 1976-1977 година. Плаването му започва на 20 декември 1976 година от Хавана.
Кап. Николай Джамбазов построява яхта „Тангра“ със собствени средства и усилия в двора на къщата си в София. На пътешествието тръгва на 1 септември 1983 година, но за начална точка е определен Лас Палмас, откъдето потегля на 31 октовмри. Покорява най-трудният околосветски маршрут през нос Хорн. Това е първата българска самотна обиколка на света със собственоръчно изработена яхта.
Собствен плавателен съд построява и Владимир Христов. През 1986 година завършва строежа на яхтата си, която кръщава „Аквариус“.
Дончо Папазов и семейството му поемат на своето околосветско приключение с яхта „Тивия“. Стартират на 20 април 1979 година. Потегля с яхта на БНТ. В екипажа са съпругата му Юлия и 6-годишната им дъщеря. Обиколката продължава 777 дни.
Светльо Димитров строи сам яхта „Съни куин“. Отнема му 4 години. Плаването предприема през 2002 година. Отплава с екипаж от пет души. След това през 2/3 от пътуването остава сам.
Васил Попов започва строителство на яхта „Магнолия“ през 2000 година в ябълковата градина на семейството му. Пет години по-късно вече е пусната на вода. Плаването стартира на 5 ноември 2005 година.