Руският независим вестник „Новая газета“ обяви, че прекратява дейността си след повече от 33 години работа. На 9 ноември редакцията ще напусне офиса си в центъра на Москва, където се помещава през последните три десетилетия, ще изключи сървърите си и ще спре издаването на вестника.

В прощално обръщение екипът заявява, че решението е резултат от натиска на руските власти и специалните служби, които са принудили редакцията да прекрати работа.

Журналистите описват поредица от действия срещу медията през последните години – блокиране на интернет страниците, отнемане на лиценза за медийна дейност, отказ на печатници да издават вестника, блокиране на даренията от читатели и преследване на журналисти.

През септември цялата редакция е била обявена за „чуждестранен агент“, като в списъка са включени над 100 журналисти и автори.

„Почти пет години война успяхме да работим, обградени отвсякъде от специалните служби. И ето че сега всичко приключи. Оказахме се в зона за ликвидиране“, пишат от редакцията.

От „Новая газета“ посочват, че последният брой на изданието все пак ще излезе.

Вестникът е основан през 1993 г. и се утвърждава като едно от водещите независими издания в Русия. Главният му редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. за усилията си в защита на свободата на словото.

Пълен текст на изявлението:

Нас ни убиха.

На 9 ноември ще изгасим светлините в дома, в който живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече няма да съществува. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работата си.

Повече от 30 години живот заедно със страната и нейните граждани ще завършат за нас на улицата, без средства за съществуване и под постоянната заплаха от репресии.

Годините, които преживяхме, бяха щастливи – изпълнени с творчество и надежди, читатели, приятели, текстове и филми. Понякога обаче бяха и безнадеждно горчиви.

Горчиви, защото именно по време на управлението на този режим, а не през бандитските 90-те години, наши колеги бяха убити по политически причини, заради изпълнението на професионалния и гражданския си дълг: Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Стас Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова.

Едновременно с писмото за изгонването ни беше блокирана и системата за дарения, чрез която получавахме подкрепа от читателите си. С други думи, лишиха ни от всякакви средства за съществуване.

Това е координирана акция. Никой няма да повярва на оправданията на банките, че действат според вътрешните си корпоративни правила. Става дума за външни правила, наложени от репресивния държавен апарат и служители на ФСБ, внедрени във всяка организация. Те смятат страната за своя собственост.

След началото на военните действия, както и всички останали журналисти, бяхме лишени от възможността да говорим за най-важните и трагични събития на нашето време. Бяха приети закони, които върнаха цензурата в страната. След това тя обхвана практически всички сфери на човешкия живот.

Властите блокираха всички наши интернет ресурси. Държавата ни отне печатницата, а служители на специалните служби и цензори, настанили се в други печатници, отказваха да отпечатват вестника ни. Много от нашите служители бяха принудени да напуснат страната.

След това държавата ни отне регистрацията като медия и ни лиши от правото да изкарваме прехраната си с труда си.

Срещу главния ни редактор Дмитрий Муратов*, носител на Нобеловата награда за мир, беше извършено нападение, при което той едва не загуби зрението си. Въпреки че извършителите са известни, наказателно дело не беше образувано.

След това започнаха да обявяват наши журналисти за „чуждестранни агенти“, като първи в списъка беше главният редактор.

Последваха административни дела срещу ръководството на редакцията.

В Чечения беше отвлечена и пребита почти до смърт нашата коментаторка Елена Милашина.

Взеха за заложник главния редактор на вестника Олег Ролдугин, обвинявайки го в това, че е работил като журналист. Скоро предстои съдебният процес.

В редакцията на „Новая газета“ беше извършен многочасов обиск. Претърсено беше и жилището на главния редактор.

През септември тази година цялата редакция беше обявена за „чуждестранен агент“. В списъците бяха включени повече от сто души – журналисти и автори.

Успяхме да продължим работа почти пет години по време на войната, обградени отвсякъде от специалните служби.

И ето че сега всичко приключи. Оказахме се в „зоната за ликвидиране“.

Съоснователят на „Новая газета“ Дмитрий Муратов в кабинета си в московската редакция. 29 октомври 2026 г. Снимка: Анна Артемиева / „Новая газета“.

Това не е само нашата лична история. Това е историята на една страна и на едно общество, които унищожават по същия начин.

Правят го Федералната служба за сигурност (ФСБ), Министерството на правосъдието, прокуратурата и всички останали, които са приватизирали държавата и са узурпирали властта. Това не е съветски реваншизъм. Под неговото прикритие почти е изградена военна диктатура.

Те твърдят, че защитават конституционния ред. Не, това е противоконституционен ред. Защото Конституцията е изнасилена, пребита, със залепена уста и хвърлена в затвора за дълги години. Същото се случва и с хилядите граждани на страната, които просто са спазвали нейните разпоредби. Както и с десетките хиляди други, принудени да станат бежанци, да напуснат домовете си и да поемат към неизвестното.

Спрете да повтаряте, че сега не е 1937 година по времето на Сталин и че репресиите имали някакъв „цифров характер“. Това са държавни репресии. И в килиите умират хора, а не цифри. Точка.

Човешкият живот загуби смисъла и стойността си.

Думата „Конституция“ вече предизвиква сарказъм и смях. У всички. Дори у съдиите. Особено у съдиите. Никой не вярва, че това е основният закон на страната и че президентът се е заклел да го спазва. Обърнете внимание – официалната пропаганда отдавна вече не нарича президента гарант на Конституцията.

В страната са ликвидирани човешките права и свободи, а защитата им е приравнена към престъпление. На практика са премахнати изборите и изборните органи на властта. Унищожени са обществените институции. Свободата на съвестта и човешкото достойнство са потъпкани. Личният живот е преобърнат с мръсни ръце.

Нима днес не звучи като подигравка член 29 от Конституцията: „Цензурата е забранена“? Съдът е унищожен заедно със закона и правото. Наличието на убеждения вече се смята за държавна измяна.

Но измяна е, когато държавата предава собствената си Конституция. А това предателство е продължаващо престъпление, което се извършва пред очите на целия свят.

Убийството на „Новая газета“ е поредното доказателство за това.

През всичките тези години пишехме именно за това. Докато имахме възможност. Затова ни убиха.

Благодарим на всички, които ни чуваха.

Редакцията

P.S.Последният брой ще излезе.