Европа обмисля инвестиция от около 10 млрд. евро за разработването на собствена система за изпращане на астронавти в космоса и безопасното им връщане на Земята. Въпросът ще бъде сред основните теми на срещата на страните членки на Европейската космическа агенция на 15 декември в Рим, съобщава Евронюз.

Генералният директор на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер предлага средствата да бъдат инвестирани в рамките на десет години. Според неговите изчисления закупуването на услуги от чуждестранни доставчици би струвало на европейските данъкоплатци около 5 млрд. евро за същия период. Към момента Европа разчита на разработени извън континента възможности, по-конкретно в САЩ, за изпращането на екипажи до Международната космическа станция.

На срещата в Рим, официално наречена „Междинна министерска среща 2026“, държавите членки ще обсъдят и засилването на европейското присъствие в ниската околоземна орбита, бъдещето след Международната космическа станция и развитието на дейности на Луната и към Марс. Предложението за инвестиция от 10 млрд. евро все още не е одобрено и решението зависи от правителствата.

Европа разчита на ракетите носители Ariane 6 и Vega-C за осигуряване на независим достъп до космоса, но се изправя пред силна международна конкуренция, включително от американската компания SpaceX и европейски стартиращи предприятия като германската Isar Aerospace. Секторът развива и технологии за многократна употреба, които могат да намалят разходите за изстрелване.

Сред останалите проекти е разработването на товарната капсула Nyx от компанията The Exploration Company. На 10 септември 2026 г. Европейската космическа агенция възложи договор на обща стойност 760 млн. евро за следващия етап от програмата ALADDIN, включващ 310 млн. евро за демонстрационна мисия и още 450 млн. евро за две допълнителни мисии, които подлежат на потвърждение.

Целта на европейските усилия е да се укрепят собствените технологични и индустриални възможности на континента, така че той да участва в бъдещите космически програми с по-голяма автономност, без да се отказва от международното сътрудничество.