НАТО е клуб с постоянно членство, влезеш ли веднъж, оставаш завинаги, включително Турция.

Нахлуването на на Турция в Сирия породи сериозни международни критики, вбеси съюзници и повдигна въпроса дали оставането на страната в НАТО трябва да бъде преразгледано, пише Stars and Stripes.

Но дори и да има консенсус в НАТО за изгонването на Турция, 70-годишният военен съюз се сблъсква с ключова пречка: не съществува механизъм в учредителната харта на НАТО за отмяна на членство на държава.

Член 13 от Вашингтонския договор на НАТО предлага начин страна да се откаже, но мълчи как да се изгони държава-членка: "След изтичане на двадесет години от влизането на Договора в сила всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след изтичане на една година от датата, на която нейното известие за денонсиране на Договора е било предадено на правителството на Съединените американски щати, което ще уведомява правителствата на останалите страни по Договора за всяко депозиране на такова известие за денонсиране".

Републиканският сенатор Линдзи Греъм, в навечерието на офанзивата на Турция в Северна Сирия, заяви, че ще "призове за суспендирането им от НАТО", ако кюрдските партньори на САЩ в борбата срещу "Ислямска държава" бъдат атакувани.

Подобни изявления направиха тази седмица някои европейски политици и бивши американски военни лидери, които казват, че на нахлуването на Турция в Сирия трябва да се отговори със спиране или експулсиране от 29-членния НАТО.

Други международни организации като Организацията на обединените нации и Европейския съюз имат законови механизми за спиране и дори отстраняване на членове, но не и НАТО.

"Въпросът е повдигнат няколко пъти преди, когато поведението на член на НАТО е в противоречие с ценностите на алианса и духа на Вашингтонския договор, като (минали) военни преврати в Гърция и Турция", коментира Хорхе Бенитес, експерт от НАТО в мозъчния център на Атлантическия съвет.

Ако НАТО някога реши да отстрани член, то ще трябва да измени договора си. А това би означавало получаване на единодушна подкрепа от всички членове, включително Турция.

В хода на историята на НАТО, членовете нееднократно изпадаха в немилост и дебатите се въртяха за това как да се справят с непокорен съюзник.

През 1974 г. съюзническите лидери дискретно обсъждат преустановяването на членството на Португалия в НАТО след ляв преврат. Вместо това, португалците бяха тихо санкционирани и изключени от повечето дейности на НАТО през 1974-1975 г.

"Историята показва, че НАТО се справя с тези проблеми, като частно санкционира държавата-член, нарушаваща ценностите на съюза, но официално не прекратява членството", допълва Бенитес.

В крайна сметка лидерите на НАТО изчакват неодобряваните национални лидери да бъдат сменени от такива, които споделят ценностите на съюза.

"Важно е да се отбележи, че в тези случаи членовете на НАТО действат по-силно извън съюза, чрез двустранните си отношения с правителството в нарушение".

Например Конгресът на САЩ прекъсна военната помощ на Турция, след като се намеси в Кипър през 70-те години на миналия век. Турция отговори, като отказа американски достъп до военни бази в страната.

Актуален пример за това е Норвегия, която в четвъртък обяви, че ще блокира износа на военна техника за Турция.

Вътре в НАТО има други стъпки, които съюзниците могат да предприемат, за да накажат член, като отказват информация и ги изключват от заседанията на съюза.

От своя страна НАТО продължава да подчертава, че Турция е добър съюзник.

"Турция е ценен съюзник", заяви служител на НАТО, като говори при обичайните условия за анонимност. "Имаме дълбоки отношения, които съюзниците изграждат с десетилетия."

На въпрос, дали алиансът ще изгони държава-член той обясни, че "това е хипотетичен въпрос, който е въпрос се определя от всички страни по договора".