Официално бе открита реставрираната ранновизантийска крепост в Националния археологически резерват „Яйлата”. Дейностите са по проект на Община Каварна – „Яйлата – античната врата на Добруджа”, със средства по схемата за подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции. С осъществените реставрационни работи са подобрени условията за културен и познавателен туризъм в този район. Туристите и гостите, които посещават годишно морската община, са между 15 000 и 20 000 души. Изследвания показват, че около 3 000 български туристи посещават „Яйлата”, 300 привърженици на екстремния туризъм – катерачи и пещерняци, към 4000 са посетителите за отпразнуването на „Джулай морнинг” всеки 1-ви юли. Около 2000 са чуждестранните туристи в общината на възраст от 25 до 40 години, предимно от Румъния, Франция, Русия, Англия и Германия. Ранновизантийската крепост е реставрирана. Постигната е най-съвременна консервация и експозиция на историческото богатство в резервата. В рамките на проекта е осигурена съвременна материална база за експозиция и анимация на археологическия обект, осигурен е също висококвалифициран и мотивиран персонал за предоставяне на качествен туристически продукт. Началото на реализирането на проекта е поставено през юли 2012 година, дейностите приключват на 25-ти октомври тази година. Общата стойност на бюджета е 2 213 334 лева. Кметът на Каварна Цонко Цонев отправи специална благодарност на целия екип, работил по проекта, както и на всички съмишленици, които ценят културно-историческото наследство на Приморска Добруджа и са горди с нейните природни и археологически богатства. Той изрази надежда, че този район ще привлича все повече и повече туристи не само от нашата страна. „Това е пътят, това е бъдещето ни. Не да плюем, не да се вайкаме, не да подаваме постоянно жалби и сигнали, а да възстановяваме нашето културно историческо наследство и да привличаме хиляди хора да го видят. Това ще остане през годините, хората ще го ценят, ще го виждат и ще го уважават”, заяви Цонко Цонев. Ранновизантийската крепост е от 5 век, намира се в северната част на Националния археологически резерват. Частично съхранени са 4 кули и порта. През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Днешното тържество по откриването на реставрирания обект завърши с римска възстановка, представена от група за реенакции в град Свищов.

Официални гости на събитието бяха театралният режисьор Димитър Еленов, Христо Мутафчиев, акад. Георги Марков, акад. Константин Косев, Валентина Радинска, Панко Анчев, Любомир Котев, проф. Ивайло Мирчев, Иван Гранитски. Лентата на обновения участък прерязаха кметът на град Каварна Цонко Цонев и акад. Георги Марков, а след това бе представена Възстановка от историческия календар на региона.

По време на откриването присъстваха активисти, група еколози, които изразиха недоволството си от реализирането на проекта в този му вид и по този начин.

Според община Каварна на подадените от еколозите сигнали до българските институции и Европейската комисия, отговорът от МРР и ЕК, е че няма допуснати нарушения от страна на бенефициента. Проверката е продължила 5 месеца.

Становище на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) за осъществения проект „Яйлата, античната врата на Добруджа”

Според наши и международно признати експерти в областта на опазване на културно-историческото наследство:

- Самата идея за надстрояване на останките от ранновизантийската крепост;

- Одобреният от МК проект за осъществяването му;

- Одобреният от МК проект за укрепване на скалния храм в резервата;

- Средствата и методите, по които надстрояването на крепостната стена и укрепването на скалния храм бяха осъществени,

СА в противоречие с основни принципи, залегнали в Закона за културното наследство на Република България, с което се подмени автентичността на археологическия обект. Освен това цитираното по-горе е в пълно противоречие с единадесет международни документа, които излагат принципите за изследване, консервация, експониране, социализация и поддържане на културното наследство, които българската държава е ратифицирала и с които е длъжна да се съобразява.

Това се отнася със същата сила и за още 15 подобно скандални обекта из страната.

Оказва се, че коренът на проблемите около непрофесионалното и профаниращо възстановяване на културните паметници е политиката на Министерство на културата да се маргинализира и постепенно да се закрие Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да могат управлящите, необезпокоявани от експертни мнения, да се разпореждат с паметниците, изхождайки единствено от конюнктурни и политически мотиви и зле прикрити корупционни интереси, които не са чужди и на регионалните общински ръководства.

Независимо от това, що се отнася до осъществяването на проект “Яйлата, античната врата на Добруджа” имаме няколко конкретни въпроса:

1. Защо не бе изпълнено основно изискване на Европейския съвет, който отпуска средствата по ОПРР, актуалната информация за проекта и осъществяването му да е винаги достъпна на официалния сайт на общината?

2. Защо така наречената реставрация се осъществява по идеен, а не по работен проект? Това е и причината авторът на идейния проект, архитект Румяна Пройкова, да се откаже от авторските си права.

3. Защо наблюдаващият археолог Кузов е бил само 4-5 пъти на обекта за целия период на строителството?

В резултат от отсъствието му:

- Са разрушени някои от питосите в основите на крепостната стена и гробът в западната порта заедно с апсидата.

- Разполагаме със снимки, на които се вижда, че строителите взимат дялани камъни от останките от сгради вътре в крепостта и ги качват като пълнеж в крепостната стена, с което разрушават археологическия обект. Това е подсъдно!

4. Защо за надграждането на крепостната стена беше използван варовик с характеристики и цвят не отговарящи на проектните?

5. Защо строителните материали се свалят до крепостната стена с тежка техника?

Защо тежки строителни машини се разхождат по Яйлата?

Горното е в пълно противоречие с описаното в проекта, а освен това на пресконференцията на 23.Х.2013 г. кметът Цонев заяви, че това няма да се върши. Разполагаме със запис на пресконференцията.

В резултат от горното, освен че е в разрез с проекта, са унищожени приблизително 10 дка от уникалната степна растителност в нарушение на Закона за биологичното разнообразие, който е институционализирал Защитена зона “Комплекс Калиакра” и Защитена зона “Калиакра”, в които НАР Яйлата попада.

6. Защо след като в резултат от наш сигнал в късната пролет на 2014 г. МК разпореди строителните работи да бъдат спряни за пет седмици каварненският кмет Цонев не се съобрази и работата с тежка техника продължи още по-интензивно?

7. Защо желязото, от което са изградени подпорните съоръжения за Скалния храм е с дебелина 1 см., а в проекта е разписано да бъде 2 см.?

Отговорите на тези и редица други въпроси ще потърсим чрез разследване на цялата процедура по осъществяването на проект “Яйлата, античната врата на Добруджа” от нарочна и независима експертна комисия, както и чрез прокуратурата.

Ние, прадставителите на ГИОКИН, настоятелно и на висок глас искаме от българската държава:

Проектът "Яйлата, античната врата на Добруджа" по Оперативна програма за регионално развитие на ЕС да е последният осъществен по този противозаконен, фалшифициращ и профаниращ начин, за да оставим на потомците си природа и достоверни и естетически издържани паметници за историята по нашите земи!