С нелепата смърт на митрополит Кирил на 9 юли Варненската и Великопеславска митрополия внезапно овдовяха. А чл. 93 от Устава на БПЦ е категоричен - в срок от три месеца овакантената епархия трябва да има нов владика. Съгласно същия устав това става чрез гласа на епархийските избиратели, издигнати на свой ред от енорийските настоятелства. Но тяхната воля не е окончателна. Крайното решение се взема от Светия синод, който избира между двамата претенденти, получили най-много гласове.

Право да се кандидатират за поста имат всички български епископи, навършили 35 години и не по възрастни от 70. На това условие сега отговарят 17 от всиките 18 епископи на Българската православна църква, с изключение на Деволския Теодосий, който е прехвърлил горната възрастова граница. Вън от състезанието е и Левкийският Павел, когото очаква църковен съд и евентуално отнемане на всички санове.

Както е прието, повечето от епископите предварително ще изпратят писмени заявления, че не желаят да кандидатстват за поста. Други ще предпочетат да атакуват друга овакантена епарахия - Западно и Средноевропейската, където също предстоят избори след оставката на митрополит Симеон. Запознати твърдят, че от всичките достоизбираеми 16 епископи с реални шансове да сложат митрополитската корона са трима - игуменът на Бачковския манастир Агатоникийски епископ Борис, викарият на Старозагорска епархия Крупнишки епископ Инокентий и главния секретар на Светия синод Стобийски епископ Наум. Датата на изборите не е определена. Управляващият епарахията, Доростолоски митрополит Амвросий заяви, че те няма да се състоят по-рано от 24 септември. Което означава, че остават само две възможни дати - неделите на 29 септември и 6 октомври.

Дядо Борис е почитател на "Мерцедес", има четири броя

Преди месеци мълвата спрегна игумена на Бачковския манастир за русенски владика след избора на дядо Неофит за български патриарх. Сега той се смята за най-сериозния фаворит за варненски такъв.

Агатоникийски епископ Борис (с мирско име Васил Иванов Добрев) е роден на 10 март 1953 г. в Русе. Завършва семинарията в Черепиш и Духовната академия, където негов курсов ръководител е архимандрит Неофит - днешният български патриарх. Завършва с дипломна работа на тема "Философските възгледи на Карл Ясперс". От 1983 г. до 1989 г. е преподавател в семинарията в София, а след това е подстриган за монах от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Изпратен е в Троянския манастир, там през 1994 г. става и архимандрит. Назначен за енорийски свещеник, но скоро е изпратен в Русия като докторант и същевременно като настоятел на Българското църковно подворие в Москва. От 1 ноември 2001 г. Св. синод го назначава за свой главен секретар. Две години по-късно архимандрит Борис заема поста игумен на Бачковската света обител. През 2008 г. бе ръкоположен за Агатоникийски епископ. Деветте години игуменство на дядо Борис бяха изпълнени с редица скандали. Явно той е възприел възгледите на Ясперс за реализацията на "Аза" в критични ситуации по доста специфичен начин. Защото управлението му е низ от критични ситуации. Като се започне с непрекъснатите скандали с посетителите и се свърши до това как през 2011 г. навъртя за телефон близо 1500 лева за година и половина. И категорично отказва да ги плати. Заради това целият синод начело с патриарх Максим остана без мобилни телефони.

Монасите треперят пред избухливия му нрав. Но не смеят да се оплачат от страх да не го разсърдят. Пред игумена се свиват богомолците и дори чуждестранните туристи. Покачен високо на чардака, той следи какво става в двора и прави забележки, ако види, че някой се кръсти неправилно. Още с встъпването си в длъжност дядо Борис въведе строги правила, едно от които е монасите да мълчат за каквито и да е прояви в манастира. В същото време мълвата за дядо Борис е, че той е много далеч от забраните, които сам налага. Хората разказват, че бил почитател на много светски удоволствия и често го виждали да прегрешава по време на пости. Слави се и като почитател на марката "Мерцедес", от която притежава 4 броя. Не се притеснява дори от своите началства. На литургията през 2011 г. на рождения ден на патриарх Максим, при това в негово присъствие, епископът дълго разговаря по мобилен телефон в олтара по време на свещенодействието.

Как ще погледне православната общност във Варна на особеностите на дядо Борис, не е ясно. А и в крайна сметка Светият синод избира между двамата епископи, получили най-много гласове. Въпросът е бачковският игумен да бъде един от тях. Защото все пак е възпитаник на патриарха, а и може да се окаже удобният за всички нов член на синода.

Епископ Наум - вечният заподозрян

Напоследък няма избори за владика, при които за един от претендентите да не се смята главният секретар на Светия синод Стобийски епископ Наум. Той също е от "новата вълна" български духовници, израснали в църковната йерархия след 1989 г. Знак за това е дори фактът, че е запазил светското си име. Роден е като Наум Андонов Димитров през 1968 г. във Варна. Завършил ТОХ и след казармата постъпил в паралелния курс на Софийската духовна семинария. А през 1994 г. завършва и Богословския факултет при Софийския университет. На 22.12.1990 г. е подстриган за монах под духовното старчество на митрополит Кирил в манастира "Св. ап. Петър и Павел" в село Златар. Пак от него е ръкоположен и за йеродякон в катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна. През 1992 г. той го ръкополага за йеромонах. Четири години е ефимерий и учител в Пловдивската духовна семинария "Св. Кирил и Методий". От февруари до май 1997 г. е на специализация в Гърция. На 1 юни 1997 г. става енорийски свещеник във Велики Преслав. На 20 декември 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Кирил в храм "Св. архангел Михаил" във Велики Преслав.

По решение на Св. синод на Българската православна църква от 1 април 2004 г. е назначен за главен секретар на Св. синод.

Същевременно става и председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 17 март 2007 г. бе ръкоположен за Стобийски епископ отново там.

Като главен секретар дядо Наум изпълнява добросъвестно своите задължения. И въпреки че и сега има немалка власт, явно е решил, че време за владишката корона. Навярно разчита, че варненските избиратели ще гласуват за свой съгражданин и духовен син на покойния владика Кирил. Но както гласи старата мъдрост, никой не е пророк в собствения си град.

Инокентий влиза в играта

Само допреди година Крупнишкият епископ Инокентий бе лицето на църковния разкол.

А днес е един от реалните претенденти за митрополит на Варненска епархия.

Инокентий е роден като Иван Стоянов Петров на 28 август 1963 г. в Ямбол. Получава богословско образование в Духовната академия, след което специализира в Москва, където взема степен доктор по богословие. Доктор хонорис кауза е на Киевската духовна академия. През 1993 г. е хиротонисан за епископ. След това обаче се присъедини към алтернативния синод на дядо Пимен, който го назначи за алтернативен Софийски митрополит. След смъртта на Пимен Инокентий стана наместник-председател на алтернативния синод. Под негово управление в едни момент бяха над 250 църкви и манастири. По това време името на дядо Инокентий бе замесено в крупни скандали, най-вече относно злоупотреби с имотите на БПЦ, участие в акционерни дружества и фондации и заради документи, издавани от името на Максимовия синод. Срещу него имаше дори и преписки в прокуратурата, но всичко му се размина.

След като Страсбург отряза разколниците на тема имоти и църкви, за всички стана ясно, че битката е била не за "чистота на вярата", а за пари. И постепенно Инокентий остана сам. Епископите му забягнаха в странство. Мнозина свещеници се покаяха, а най-близките му от тях, Анатолий Балачев и Камен Бараков, се "представиха в Господа". Така дядо Инокентий се оказа в положението на капитан на потъващ кораб. Не може да се отрече, че той наистина се държа точно като такъв. Защото изпрати в спасителната лодка на покаянието първо бившия игумен на Роженския манастир епископ Йоан. След което напусна последен мостика. Миналата година синодът прие покаянието на Инокентий. Шепата хардлайнери тогава го обвиниха в предателство и в отдавна замислена сделка със синода. Но дори и да е така, дядо Инокентий нееднократно е заявявал пред медиите, че главната причина за създаването на алтернативния синод е непризнаването на легитимността на патриарх Максим. Така Инокентий си остана Крупнишки епископ и веднага бе назначен за викарий на Старозагорския митрополит Галактион.

Сега в църковните среди се твърди, че той ще играе ролята на "куц кон" и че истинското състезание ще бъде между епископите Наум и Борис. Други обаче напомнят как друг един бивш разколнически епископ - Амвросий, стана Доростолски митрополит. Както се казва, неведоми са пътищата Господни.