Заговор на тъмни сили срещу църквата видя митрополит Николай Пловдивски в скандалите около смъртта на дядо Кирил и вота за негов наследник. Владиката проговори пред "Стандарт" за пръв път след шумните атаки срещу него. Той категорично отказа да коментира обвиненията, че стои зад кончината на митрополит Кирил. "Този пореден епизод на атаки е част от дългия сериал за разрушаване на авторитетите, в частност на църквата", заяви пловдивският владика. "Няма митрополит и епископ, за когото да не са разпространявани клевети, коя от коя по-налудничави.

Дори и обвинения в убийство не са липсвали, така че това сега е от вече игран репертоар", добави митрополитът. "Изглежда някой искрено вярва в гьобелсовите теории, че една лъжа, повторена сто пъти, може да стане истина. Не може!", каза още дядо Николай.

- Ваше Високопреосвещенство, извинете за въпроса, но стоите ли по някакъв начин зад смъртта на Кирил Варненски, както твърдят критиците ви?

- Категорично отказвам да отговарям на този въпрос! Ако някой е решил да ме вкара в режим да започна да се оправдавам или обяснявам, не е познал.

- Как си обяснявате тази атака?

- Няма митрополит и епископ, за когото да не са разпространявани клевети, коя от коя по-налудничави. Дори и обвинения в убийство не са липсвали, така че това сега е вече игран репертоар. На какво ли не сме се начели и наслушали, ще изтърпим и това. Като цяло изглежда, че църквата се явява някакъв перманентен дразнител за част от медиите. Някакви там, в раса, пеят някакви песни, говорят за някакви ценности, изглеждат безпомощни, защо да не се погаврим малко. Изобщо, много е удобно да се мачкат хора, които изглеждат безпомощни. Много е модерно да се разбиват авторитети. Така че този пореден епизод на атаки е част от дългия сериал за разрушаване на авторитетите. В частност, на авторитета на църквата. Изглежда някой искрено вярва в гьобелсовите теории, че една лъжа, повторена сто пъти, може да стане истина. Не може. Една лъжа никога не може да стане истина. Въпрос на време е да се докаже правдивостта на българската поговорка "На лъжата краката са къси". И на търпение.

- А как я приемате? Как реагират родителите Ви и другите ви близки хора?

- Вижте, нашият Спасител Господ Исус Христос ни е завещал освен словата и поученията си, но също и методите, с които трябва да противодействаме на злото: "ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата." (Матей 5:39). И "Обичайте враговете си" (Матей 5: 44). Смятам неотклонно да се придържам към тези принципи. Колкото пъти ме ударят по едната страна, толкова пъти ще обърна и другата. Нека удрят. Не им се сърдя. Знам, че търпението и любовта са по-силни от клеветата и омразата. И моите близки, обичните ми клир и миряни от Пловдивска епархия, също го знаят. Заедно ще издържим и това изпитание. Малко ли други издържахме!

- Преди 7 години, когато бяхте избран за митрополит, минаваше ли ви през ума, че един ден ще ви се наложи да се защитавате от подобни манипулации?

- Всички виждаме, че времената са тежки и за обществото като цяло, и за всеки човек. Отвсякъде ни заливат пошлост, материализъм, безчовечност, бездуховност. Ценности, които са положени в основата на нашата цивилизация, са подложени на методично разрушаване. Значение имат само парите, грубата сила, шоуто, част от което са скандалите. Под въпрос са самите устои на обществото. Хората губят опора, ориентир, лутат се, стават плячка на всякакви демагогии и манипулации. Няма как тази атака да отмине църквата. Всеки бъдещ свещеник научава на скамейката в семинарията, че съществува едно издревно противоборство: силите на мрака се стремят да надделеят над светлината. Понеже свещенството е Христовото воинство на земята, ударите срещу него са особено тежки. Който е избрал да бъде свещенослужител, е избрал да бъде от страната на светлината. Да проповядва ценностите и да брани паството си от вълците. Няма как вълците да не налитат. Но Бог е с нас. Както често казваше блажено-почившият патриарх Максим: "Не бойте се, портите адови няма да надделеят над църквата".

- Епископ Игнатий също Ви нападна, като дори стигна и до патриарха - твърди, че Вие, Негово Светейшество и владиците на Плевен Игнатий и на Търново Григорий сте "греховната страна". Ще оставите ли тези твърдения без последствия за автора им?

- На клирици, а още по-малко на епископи, не подобава да се клеветят, както и не им подобава да се съдят. Ако някой е решил да ме клевети, аз няма да го съдя. Ако някой е решил да руши авторитета на църковната йерархия, аз няма да участвам, като го руша допълнително.

- Имате ли фаворити за архиереи на Варна и на Неврокопската епархия?

- Категорично не. И ще ви кажа защо. Аз знам, а вярвам, че и обществото, и медиите вече започват да се убеждават, че ние можем да предполагаме, но Бог единствен разполага. Преди патриаршеския избор имаше какви ли не коментари, какви ли не залагания в медиите, сякаш църквата не е богочовешки организъм, а някакъв светски цирк. Накрая какво стана? Църквата избра най-достойния измежду достойните, Негово Светейшество патриарх Неофит! Изборът стана публично, пред очите на цяла България, както никой друг избор не е ставал. Достоен ли е патриархът ни? Достоен е. Оказаха ли се спекулациите безплодни? Оказаха се. Същото ще стане и с всеки митрополитски избор, вярвайте ми. Могат да правят каквито си искат спекулации, но накрая Бог ще реши. Чрез съвестта на епархийските избиратели в съответните епархии. Както патриаршеският избор беше решен от Бог чрез съвестта на патриаршеските избиратели. Искам да кажа: винаги когато става дума за църквата, се вслушвайте в сърцето си и се опитвайте да чуете какво Бог иска. Какво ние си въобразяваме или искаме няма значение. Накрая Бог решава.

- Обвързват името Ви и с кандидатурата на Борис Бачковски за митрополит на Варна. Подкрепяте ли го и какви са отношенията Ви, доколкото манастирът е в управляваната от Вас епархия, но е ставропигиален и е на пряко подчинение на Св. синод?

- Не знам какво трябва да кажа, за да ми повярвате, че нямам никакво отношение към изборите в която и да е чужда епархия. Нямам именно по причините, които споменах. Вижте. Нашата църква е изключително демократично устроена. На практика избират епархийските избиратели. Светият синод може само да одобри едно от двете предложени от тях имена. Които две имена преценят, тях ще посочат. Аз съм бил имал отношение към епископ Борис! Защо? Защото Бачковският манастир бил близо до Пловдив. Макар че като ставропигия аз нямам дори право да вляза в него без разрешение. Ами тогава дядо Йоаникий има ли обвързаност с втория кандидат, който е негов викарен епископ? Прощавайте, но това е нелепо. Епархийските избиратели са свободни хора. Нека избират! Избират свой владика, не нечий чужд.

- Синодът започна първия църковен съд след разкола срещу епископ Павел. Поддръжниците му обвиняват отново Вас, че го атакувате. Защо?

- Кажете ми вие! При положение, че фактите са следните: наскоро Светият синод беше запознат с писмо от бившия директор на дирекция "Вероизповедания" уважавания проф. Иван Желев. В него той сигнализира за евентуални противоканонични нарушения от страна на човек, положил монашески обет. Твърденията са такива, че могат много лесно да бъдат документално доказани или оборени. Тук не говорим за клевети или инсинуации, на принципа този казал, онзи рекъл, а за конкретни факти. Светият синод в пълен състав реши, че фактите трябва да бъдат проверени, за да се възстанови редът в църквата. Какво толкова сложно има?

- Докато Ви задавам въпросите, си давам сметка, че обвързват името Ви с всеки скандал в църквата - истински или изфабрикуван. Защо?

- Честно казано, и аз не знам. В началото, когато още бях най-младият митрополит, се очакваше, че около мен трябва да има някакви "новости". Без да съм го желал, бях превърнат в синоним на "новата вълна" в църквата и станах обект на незаслужено внимание. Макар че нито убежденията ми или вижданията ми са нещо специално и нетипично. Всеки православен епископ споделя същите виждания и убеждения. Изповядва и отстоява същите принципи и ценности. Които са православните християнски ценности. Всички постъпваме еднакво. С вяра и страх в Бога и строго спазвайки каноните и догматите, завещани ни от Исус Христос и отците на църквата. Кога по-енергично, кога с повече такт и умереност, но по един и същи начин, с един и същи резултат и с една и съща крайна цел. Ако някой залитне или се спъне, или временно загуби сили, останалите ще го подкрепят, за да продължат заедно напред. Така е било и така ще бъде.

Божият промисъл е такъв, че митрополитският корпус на Българската православна църква предстои да се попълни с нови наши братя, измежду които ще има и такива, които принадлежат към по-младото поколение. Всеки един бъдещ митрополит ще има желание да докаже себе си и качествата си на духовник, пастир и учител. Така и трябва да бъде. Тогава ще се види, че Николай не е някакво изолирано явление. Ще дойдат нови, млади, енергични хора, които ще помагат да носим заедно бремето, заедно с нашите по-възрастни и по-мъдри братя митрополити и под водачеството на любимия ни патриарх Неофит. Ако Бог смята, че църквата ни има нужда от допълнително попълнение от смели и самоотвержени водачи, ще й ги изпрати. Митрополити, които заедно с верния си православен народ да посрещат предизвикателствата на новия век, да отстояват нашите ценности и да пазят България, както нашите предшественици са я пазили. Вярвам напълно, че ще е така, и очаквам бъдещето с радост. Нека се попълнят вакантните катедри и ще видите, че на църквата ни й предстоят добри времена.

Интервю на Йова Апостолова, в. "Стандарт"