22-годишният Златин Михайлов се нуждае от операция на каверном на гръбначния мозък, но въпреки че е прикован към леглото, мечтае за семейство и деца

Николай Боримечев, бивш спасител на Гражданска защита – Варна, търси средства за оперативното лечение на сина си – 22-годишния Златин. Дълги години Николай е помагал на хора в беда, сега неговото семейство се нуждае от помощ.

Младежът страда от рядка форма на тумор на гръбначния мозък. В момента е прикован към леглото, с катетър е, но не губи вяра и е оптимист за своето бъдеще. Златин е завършил ІІІ Природоматематическа гимназия във Варна, в момента е студент по фармация в Медицинския университет. И въпреки, че от няколко седмици е с влошено здраве, не иска да прекъсва своето образование.

Неговите проблеми започнали преди 5 години – през юли 2005-та, когато паднал на гърба си. Изтръпнал единия му крак, след седмици се разкуцал, докато стигнал до състояние да не може да ходи. Първоначално сгрешили диагнозата му. Лекарите предполагали, че или страда от множествена склероза, или от политрадикулоневрит. Накрая открили образование на гръбначния мозък на ниво ТХ5. Постъпил за хирургично лечение във Военномедицинска академия - София, където взели образованието за хематом и се отказали от операция. След година усилени рехабилитации, посещение на санаториуми и много медикаменти, успял да подобри двигателните си функции и стигнал до състояние да ходи самостоятелно без помощно средство. Единственият спомен за лошите дни е, че накуцвал леко с единия крак. „Аз съм много амбициозно и упорито момче и успях да завърша средното си образование. Кандидатствах в Медицинския университет и ме приеха. Всичко вървеше добре до лятото на 2008-ма, когато ме хвана коварен вирус. Няколко дни бях с 40 градуса температура и това се отрази на походката ми. Разкуцах се наново!”, разказва Златин. Отново последвали посещения в санаториуми и рехабилитации, но всичко имало временен ефект. Състоянието ме се влошавало. Последвала операция. „Влязох в болницата ходейки, а излязох на количка! Без никакво движение от кръста надолу. Бях постоянно с памперси и катетър”, допълни Златин. Последвали рехабилитации, посещения на барокамери. 4 месеца след операцията успял да направи първите си няколко крачки с проходилка. Година по-късно стигнал до положение да се оправя напълно сам и да ходи по улицата с една патерица. Подновил учението. „Всичко вървеше добре до миналия месец, когато отново взе да изтръпва единия ми крак. Ядреномагнитният резонанс показа, че съм получил рецидив. Явно каверномът не е бил изчистен или е станало нещо друго, но той отново започнал да притиска мозъка ми”, допълни Златин.

В момента е на легло, с катетър. Семейството чака писмо от „Анадолу Медикъл Център”, Турция, дали може да му се помогне с нов терапевтичен метод. Това е единственият вариант, според няколко неврохирурзи, единият от които е доц. Кючуков, завеждащ на клиниката по неврохирургия във Варна.

„Аз съм млад и амбициозен! Знам, че още нищо не съм видял от живота, знам че ми предстои още много път да извървя. Все пак съм само на 22 години. Имам семейство и приятели , които ме обичат и държат на мен. Всички са зад мен и знам, че ще се справя!”, категоричен е Златин Михайлов, който типично за своите години мечта е да излезе сам, да се разходи по варненските улици, да порита с приятели, да отиде на дискотека. Но, мечтае и за свое семейство и деца!

Сумата, която е нужна за лечението му, е 17 500 евро. Сметката, чрез която всеки може да помогне, за да изпълни Златин мечтите си е: №02/0000000018433208, банка „ДСК”, IBAN – BG10STSA93000018433208, BIC STSABGSF