За съжаление, много малко хора ще прочетат този текст до края. А голяма част от тези, които все пак го прочетат - ще побързат да забравят, че са го чели. Това е някакъв странен човешки инстинкт - да бягаме от чуждото нещастие, с наивната надежда, че такива неща никога не могат да се случат на нас или на наши близки…

За още по-голямо съжаление - такива неща се случват постоянно. И никой не е застрахован…

Но когато се случат, те разделят хората на две: на такива, които ще подминат с безсърдечие и такива, които ще се опитат да променят съдбата на едно непознато момче. Дори и с малко…

Не познавам Златко. Но попаднах на Фейсбук страницата в негова подкрепа и така научих за съдбата му. После започнахме да си пишем, чухме се и веднъж-два пъти по телефона…

Особено ме впечатли едно негово съобщение до членовете на групата преди известно време. От думите му личеше, че е отчаян, обезверен… че го боли…

Няколко дни по-късно последва още едно съобщение от Златко. В него той се извиняваше за слабостта си. И обещаваше, че отново събира сили, за да се бори…

… за мечтите си.

Останалото ще научите от самия него - в поредното задочно интервю и поредния донкихотовски напън да се преборим с поредните “мелници”. В които ежедневно се смилат хиляди човешки съдби. Като тази на Златко…

Пламен Петров: Разкажи за себе си и какъв беше преди да чуеш страшната диагноза?

Златин Михайлов: Когато всичко започна бях доста малък. Все още нямах навършени 18 години.

Учех в Природоматематическата гимназия в гр. Варна и имах големи планове за бъдещето. Всъщност, след като завърша 12 клас бях решил да кандидатствам в Медицинския университет специалност медицина.

Та завърших 11-ти клас и реших лятото преди последната година в гимназията да поработя малко. Като много от варненските младежи започнах като сервитъор на Златни пясъци. Работата не беше лека , по 16 часа на ден , но аз не се отказвах. Бих казал - за беда!

Веднъж, през една почивка, пода беше туко-що лъснат и в момента, в който станах, се подхлъзнах и паднах на мокрия под.

Почувствах болка, която никога не бях чувствал. Беше толкова силна, че за момент изгубих съзнание. Закараха ме в лекарския кабинет и след няколко аналгина всичко уж се размина. Да, ама не!

Кога разбра, че имаш здравословен проблем и как това промени живота ти?

Няколко дни след този инцидент започна много силна болка, единият ми крак изтръпна и взех да накуцвам с другия. Тръгнахме по лекари. И от там се тръгнаха мъките…

Една объркана диагноза, втора объркана диагноза… Всъщност, в болницата ме лекуваха за множествена склероза, въпреки че всички снимки показваха,че нямам такова заболяване!

Многократното напомняне на докторката, че имам силни болни в гърба по никакъв начин не я накараха да ме изпрати на снимка на гърба. Та след 2 месеца най-после ми направиха снимка, а аз междувременно вече вървях едва-едва с бастун.

Откриха образование в гръбначния мозък. Според лекарите съм имал някаква вродена малформация и от самото падане в нея се пука кръвоносен съд и самия кръвоизлив започва да притиска мозъка.

Отидохме на операция в София. Там в последния момент се отказаха да ме оперират заради многото усложнения, които могат да настъпят.

Върнах се във Варна и започнах рехабилитации. Всъщност, всяка вечер си мечтаех, че ще отида на дискотека и ще танцувам, също и че ще ме приемат в Медицинския.

Не знам как стана, но след месец-два започнах да се подобрявам. Тръгнах на училище и завърших с отличен. Приеха ме и в Медицинския - не медицина, а фармация - но и на това бях доволен, тъй като нямах време да се готвя много.

Даже започнах и да танцувам! Това което исках най-много…

Две години бях добре до лятото на 2008 година, когато пипнах някакъв вирус и няколко дни температурата не ми падаше под 40 градуса. Разкуцах се отново. Този път нито санаториумите нито рехабилитациите помогнаха.

Може би и аз взех да се сдухвам много, но влошаването ми вървеше много бързо. Този път ми казаха, че операцията е неизбежна.

В началото на 2009 се оперирах и познайте - влязох куцайки, а ме изкараха на количка, абсолютно неподвижен от кръста надолу!

Отново с много усилия проходих. Първо на проходилка, после на канадки, а накрая на една канадка!

Та възстановявах се аз и отново започнах да ходя на лекции. Всичко вървеше сравнително добре докато не ми изтръпна единия крак. Направихме изследване и… познатата история - рецидив!

За един месец се обездвижих напълно. Сложиха ми и катетър. Тук вече не се наеха да ми направят операция. Изпратиха ме в чужбина. А средствата за нова операция - те са си наша грижа.

Откъде дойде помощта и на кого си благодарен за подкрепата?

Започнахме да събираме средства. Повярвайте ми, всичко става много по-бавно и трудно отколкото очаквахме!

За 7 месеца успяхме да съберем средствата и успях да се оперирам в Белгия. След операцията ми дадоха около 50 % щанс да проходя отново!

Какво е състоянието ти в момента и от какво имаш нужда сега?

За съжаление, сега е нужно скъпоструващо лечение и рехабилитации възлизащи на около 3 000 лв. на месец или 36 000 лв. на година.

За да мога да излизам от нас се нуждая и от направата на платформа. Ако някой може да помогне ще бъда изключително благодарен!

Всъщност, аз постигам моите малки победи и сега вече ходя с тутури! Това е твърде далеч от нормалното ходене, но е голяма крачка в моето възстановяване. Не искам да се хваля, но според лекарите, в моето състояние на 6-я месец да проходиш с тутури си е постижение!

Преди време преживя един период на отчаяние и обезвереност, днес имаш ли още надежда, че нещата ще се подобрят и кое те крепи?

Знаете ли, когато започнахме да събираме средствата за операция мислех , че всичко ще стане бързо и лесно. Уви не беше така! Тогава изпаднах в една огромна дупка! За щастие, вече излязох от нея и вече гледам само напред!

И от друго бях изненадан: хора, от които не очаквах ми помогнаха много повече от тези, на които възлагах големите си надежди!

За какво мечтаеш?

Сега мечтая само за едно - да бъда двигателно здрав след година-две.

Всъщност, отново си мисля как ще танцувам и ще завърша висшето си образование.

Това е историята на Златко и неговите мечти. Колкото и клиширано да звучи - дали мечтите му ще се сбъднат ЗАВИСИ И ОТ ТЕБ!

Необходимата сума за цялостно лечение за един месец е 3000 лева или около 36000 лв. за година.

За съжаление, след всички направени разходи по операцията тази сума е непосилна за Златин и семейството му.

Можете да помогнете, като изпратите дарителски SMS с текст: DMS ZLATIN на номер 17777

или на дарителска сметка в лева:

BG87UBBS80021013867330

Банка ОББ

Златин Светлозаров Михайлов

БЛАГОДАРИМ ВИ!

За директна връзка със Златко: +359 888 917 878