Внесените за обсъждане изменения и допълнения на двата Кодекса в частта им за платения годишен отпуск и обезщетенията при временна нетрудоспособност са сред мерките, които целят решаването на временни финансови проблеми по начин, който влиза в противоречие с фундаментални трудови и осигурителни права на българските работници и служители. Това се казва в писмо на президента на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев до министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов във връзка с предвидените промени на Кодекса на труда (Закона за държавния служител) и Кодекса за социално осигуряване и по-специално текстовете, които касаят промяната в правата за ползване на платения годишен отпуск и промяната в правата на обезщетение при временна нетрудоспособност (болничните).

Според Тренчев предложените текстовете Относно правото на ползване на платен годишен отпуск; основанията за неговото отлагане и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовите правоотношения между работодателя и работника/служителя в своята цялост противоречат и на практика драстично нарушават както чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, така и разпоредбите на чл. 3, 6 и 8 от Конвенция № 52 на Международната организация на труда относно платените годишни отпуски, 1936 г. (ратифицирана от Република България на 29.12.1949 г., обн. ДВ, бр. 37 от 09.05.1997 г.), както и препоръките, включени в Препоръка № 47 на МОТ от 1936 г.

По думите на Константин Тренчев предложените текстове не се създават достатъчно гаранции за ползването на платен годишен отпуск в календарната година, за която той се полага. Вземането на платен отпуск е процес, изцяло зависещ от работодателя, както по времетраене, така и по размер. Единствената възможност за работник или служител, на когото работодателят е отказал ползване на отпуск, е водене на съдебен спор по реда на чл. 357 от КТ, при това относно спазване на конституционното право на отпуск, за което няма достатъчно гаранции.

„Относно предложението неизползваният платен годишен отпуск за текущата и предходни календарни години да може да се ползва само до определена календарна дата (31 декември 2010 г. или по-късна), след което да се погаси по давност - Настоятелно възразявам на идеята за погасяване по давност на право на работници и служители, независимо от основанията за това. Още повече, предложените текстове са в противоречие с цитираната по-горе Конвенция на МОТ, и по същество предвиждат отмяна на права без виновно поведение на работника/служителя, който е бил възпрепятстван да ползва в пълен или частичен обем правото си на платен годишен отпуск.

Платеният годишен отпуск е конституционно гарантирано субективно право на всеки работник и служител заради работата му по трудово или служебно правоотношение (чл. 48 от Конституцията на Р България, чл. 155 от Кодекса на труда). Държа да припомня, че конституционното право на годишен платен отпуск преминава в право на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случай, че по едни или други причини, на работника не е била осигурена възможността да се ползва от това право. Ако промяната се приеме, то няма никакви гаранции, че при определени обстоятелства няма да се наказват работници и служители – от една страна, чрез възпрепятстване на осъществяването на права да се ползва полагащия им се отпуск, което има за последица намаляване на работоспособността им, и от друга, те ще бъдат лишени от това право с изтичане на някакъв срок, независимо какъв е той, без възможност за никаква компенсация (вкл. и при прекратяване на трудовото правоотношение) в бъдеще. Това със сигурност ще доведе до съдебни искове пред съда на ЕО с предизвестен резултат. Държа да Ви обърна внимание, че предложените промени могат да имат за последица загубване на правото на отпуск, което противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на Европейската социална харта (ревизирана). Освен това денонсирането на права със задна дата е недопустимо не само в Европейския съюз, но и за всички членки на МОТ. В този смисъл Ви обръщам внимание, че мой дълг е от името на ръководената от мен синдикална организация е както да сигнализирам за тези действия МОТ по време на сесията на Годишната й Конференция през м.юни тази година, така и да предприема всички необходими действия за уведомяване на Европейските институции, включително и завеждане на колективен иск по Европейската социална харта (ревизирана)”, посочва още в писмото си Тренчев.

Според него с предложенията за болничните се въвежда презумпция за „виновност” на работника или служителя, като той е „наказан” с лишаване от право да получи обезщетение за настъпилия спрямо него осигурен социален риск поради изпадане в състояние на временна неработоспособност. Това негово право е част от конституционното право на обществено осигуряване (чл. 51 от Конституцията на Р България). Създаването на правило, по силата на което не се изплаща парично обезщетение за независимо кой от работните дни от периода на временната неработоспособност противоречи на върховния закон в държавата и на основните принципи на осигурителното право. Независимо от мотивите и основанията, не считам като правилно решение да се отнемат осигурителни права, особено в условията на икономическа криза, вместо да се разрешат проблеми, свързани с контрола по спазване на осигурителни права, посочва Тренчев.