От два дни световна новина №1 е революцията в Киргизстан. Не успяват да я засенчат дори безпрецедентното полско-руско взаимно поклонение пред жертвите на сталинския терор в Катин, нито дори подписването на руско-американския договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия в Прага между президентите Медведев и Обама.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Според все още противоречивите информации при размириците в столицата Бишкек и други градове на Киргизстан са загинали около 100 човека, а опозицията взе властта, след като президентът Курманбек Бакиев избяга в неизвестна посока. Телевизиите показват покъртителни кадри как разбунтувалото се население изнася лъжици, паници, тенджери, тигани и килими от президентската къща, а светът се чуди какво става и кой кой е в тази азиатска мешавица.

Това не е първият преврат в историята на независим Киргизстан, макар държавата да е на по-малко от 20 години. Първият президент, Аскар Акаев, беше свален насилствено през 2005 година след почти 15 години начело на държавата. Избяга в Русия, а властта пое Бакиев с обещания за реформи в една наистина много бедна страна.

От 2001 година насам Киргизстан е единствената страна в света, в която има военни бази едновременно на САЩ и Русия. Американската база е разположена в близост до столицата Бишкек, до международното летище “Манас”, а руската е в град Кент. Базата в Манас е може би най-важната в стратегическо отношение за САЩ в Средна Азия, понеже осигурява подкрепа за американските войски в Афганистан.

Русия постоянно настоява базата в Манас да бъде затворена и през 2009 година беше близо до целта си. При визитата си в Москва през февруари 2009 година президентът Бакиев обяви, че базата ще бъде затворена. Руското правителство се отблагодари моментално с безвъзмездна помощ от 150 млн. долара, 300 млн. преференциален кредит и опрощаване на дълг от 180 млн. долара. Това помогна на Бакиев да спечели убедително президентските избори на 23 юли същата година.

След това обаче той се врътна и се отметна от решението американската база да бъде затворена. И предоговори условията за ползването на базата, като американците се съгласиха да плащат наем от 170 милиона долара годишно вместо досегашните 17 милиона.

Руското външно министерство реагира и обяви, че решението на Бишкек е “много неприятна изненада” за Москва и че то “ще получи адекватен отговор”.

Когато преди няколко дни избухнаха безредиците в Киргизстан, руският премиер Владимир Путин непитан заяви, че “Русия няма нищо общо”.

Плуват ли кораби в азиатската пустиня?

Роза Отунбаева от опозиционната социалдемократическа партия, която пое функциите на министър-председател, от своя страна каза, че американската военна база ще продължи да функционира, обаче има някои неща, които новата власт трябва да предоговори със САЩ.

Последните два факта съобщават ясно какво точно става в Киргизстан и кои са главните движещи сили.

От българска гледна точка ставащото в Киргизстан е удобен повод да си преговорим уроците, които като че ли все още не успяваме да научим както трябва.

Те са простички, ама ние продължаваме да се правим на тарикати. Главната поука е, че не може да продължаваме да играем играта, която доморасли български бакиевци си мислят, че могат да играят: и със Запада, и с Русия. Не може да имаш и американски бази, и руски газопроводи и атомни централи едновременно. Не може едновременно да си в ЕС и НАТО и да си в подобието на СССР, което Путин и Медведев стройно и планово изграждат.

Понеже, както се казваше и в съобщението на руското външно министерство преди малко повече от половин година, “адекватният отговор” от Кремъл идва. Понякога по-бързо и по-адекватно, отколкото може да се очаква.