Когато на 11 септември 2001 година камикадзетата на Осама забиха самолетите в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, бившият български цар и тогавашен министър-председател Симеон Сакскобургготски, помолен да коментира събитето, чистосърдечно възкликна: А, това е далече от България. С което донякъде опроверга обвиненията, че в жилите му няма и капка българска кръв, понеже реагира като стопроцентов българин.

Годините в изолация, както и мащабите на държавата са приучили българите да не се вълнуват от нещо, което се случва на повече от 100 километра от тях. Това е пренесено и в личния ни живот: достатъчно е да погледнем холовете си и стълбището на блока, в който живеем, за да разберем за какво става дума.

Манталитетът на нацията има своето отражение обаче навсякъде.

Случи се така, че скандалът около кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар съвпадна с опустошителното земетресение в Хаити. Още не се знае колко точно са загиналите на карибския остров, но се предполага, че жертвите може да стигнат и надхвърлят 200 000 души.

В същия този ден бТВ, най-могъщата българска медия, посвети на Румяна Желева близо 20 минути от централната си новинарска емисия. В тези 20 минути бяха разгледани “всички гледни точки”, дадена беше думата на депутати, министри, политолози, наблюдатели. За Хаити – нито дума. Чак към края на емисията земетресението получи три минути – я има, я няма.

Ако някой се е отегчил да гледа и слуша за Желева и е превключил на друг канал, така и не е разбрал, че 3 милиона души са останали без подслон, че има стотици хиляди човешки жертви, стотици хиляди умрели човеци. Макар и далече от нас.

Никой не е осъдил България да бъде провинция. Ние сме тези, които избираме дали да се затворим в себе си и дали да бъдем част от света, дали да се вълнуваме от това, което става в Хаити или да съпреживяваме танцьорските умения на “Дупнишката мадона” Сашка Васева.

Вярно, че медиите показват на хората това, което те искат да видят – или поне така би трябвало да бъде. Тази е и причината, поради която българският екран прелива от чалга – буквално и преносно.

Обаче когато са умрели 200 000 души, макар и на повече от 10 000 километра, това е нещо, което не може да бъде забутано някъде в последните минути на новините.

Това вече даже не е липса на професионализъм. То е манталитет.