Аферата "Борилски" или пороците на българското правосъдие - под това заглавие френският вестник "Le monde" публикува в днешния си брой обширен материал за жестокото убийство в Париж на българския студент по право Мартин Борилски.

Журналисти от изданието са посетили България и се срещнали с директорката на френската гимназия във Варна Веселина Тотева. Това е учебното заведение, в което са учили предполагаемите убийци на Борилски.

Посетихме я, за да припомним тази история отпреди 9 години. История за убийство в Париж.

Тотева не да можа скрие неприятната си гримаса, пише авторът Александър Леви. Тя много добре знае, че двамата замесени в случая и разследвани от френските власти, са учили в училището, което тя ръководи.

Но явно е и далеч от мисълта, че това престъпление ще опетни имиджа на гимназията й, сочена за едно от най-елитните учебни заведения. Тя ни напомня и факта, че двамата заподозрени бяха оправдани от българското правосъдие, разказва за срещата си журналистът.

Но тази ужасяваща смърт на брилянтния студент по право и най-вече съдебната сага, която завърши с оправдаването на основните заподозрени, е една българска история.

История, която показва колко дълъг е пътят на тази страна към демокрацията, се казва в материала на френското издание.

България е член на Европейския съюз от 2007 г., припомня Леви. Казусът Борилски обаче поставя редица въпроси, свързани с желанието на тази същата страна да приеме най-елементарните съдебни и разследващи форми на сътрудничество в рамките на съюза, коментира той. И това, без да говорим за явните примери за нефункционирането на една остаряла съдебна система, очевидно корумпирана, отбеляза още авторът.

Журналистите от "Le monde" са срещнали и с Николай Цаневски, приятел от детските години на убития Мартин. Срещнали се на гробището в града, до мястото, където е погребан Борилски.

След няколко минути фотографът ни забеляза надгробната плоча, на която се виждаше изобразена Айфеловата кула. И един лист хартия, закачен на камъка. Няма да те забравим. Почивай в мир. Възмездието ще дойде. Обичаме те, гласи посланието, което приятелите на Мартин са му оставили. Не съм вярващ. Мартин не е тук, в този гроб. Той е в моите спомени, прекъсва размислите ни Николай, разказва авторът.

Материалът продължава с разказ за разходката на френските журналисти във Варна.

Преминавайки през морската градина в града, Леви пише: Почти девствен и непокътнат до преди няколко години, този парк се превърна в обект на алчност на различни големи икономически групировки. Местните интереси се контролират било от босове от подземния свят, било от лица от бишвата Държавна сигурност. Те мечтаят да го залеят с бетон, както вече са направили с голяма част от брега, да го напълнят с хотели и паркинги.

Една такава група е Холдинг Варна, пише още "Le monde", като отбелязва, че фирмата е купила на подозрителна цена повече от 1 200 хектара площ.

В града всички знаят, че този холдинг е тясно обвързан с групировката, която контролира целия регион, а именно - ТИМ. Говори се, че двамата, обвинени за смъртта на Борилски, са още на свобода, защото бащата на единия, бивш магистрат от прокуратурата във Варна, е покровителстван от ТИМ...Градски легенди или истина? Във всеки случай нищо във Варна не се прави без ТИМ, уверява ни Николай, продължава разказът на Леви.

Авторът припомня оправдателните присъди на двамата предполагаеми убийци на Борилски, постановени през март 2008 г. и потвърдени през януари 2009г от апелативния съд във Велико Търново.

"Le monde" изтъква някои от очевадно абсурдните мотиви за оправдателната присъда, сред които: "ако обвинявемите бяха истниските автори на това убийство, те никога нямаше да оставят на местопрестъплението свои дрехи със следи от кръв".

При произнасянето на присъдата съдебната зала е била почти празна. Един човек обаче се осмели да каже това, което нито един български прокурор не намери сили да заяви за тази афера, пише изданието. Вестникът припомня острата реакция на френския посланик Етиен дьо Понсен, последвала решението на българския съд и искреното му възмущение, че при очевидни факти, доказващи вината на двамата българи, те все още са на свобода.

Днес, той изцяло застава зад позицията си, доста необичайна като намеса за един посланик, отбеляза още Леви.

"През тези години изпълнявах своите ангажименти на дипломат, като дискретно показвах позицията си по случая пред българските власти. Без резултат.

До момента, в който не ударих силно по масата и бях чут, цитира думите на посланика пред вестника авторът. Тогава изведнъж разбрах, че ако искаш да промениш нещо в тази страна, трябва да удариш. Да удариш много силно", подчертава френският дипломат, цитиран от "Le monde".

Доказателство за казаното от Понсен е, че няколко месеца по-късно Върховният касационен съд на България отмени оправдателните присъди на двамата обвинени.

Съдиите в София преоткриха тази афера, което вече много българи бяха сторили преди.

Може да се каже, че не съдът, а подсъдимите са ръководили този процес, припомня още позицията на инспектората на Висшия съдебен съвет "Le monde".