На 29 април Върховният касационен съд ще гледа делото за убийството на 24-годишния Мартин Борилски. Студентът по право бе убит преди осем години в апартамента си в Париж. Обвинителният акт по делото бе написан от прокурор Магдален Маринов. Обвиняемите Стоян Стоичков и Георги Желязков бяха оправдани на първите две инстанции. Виновни ли са двамата младежи. Има ли и трети обвиняем по делото, както твърди адвокатът на майката на Борилски Филип Морен. За отговор на този и други въпроси потърсихме заместник градския прокурор на София Магдален Маринов. В момента той е командирован в най-тежкия отдел на ВКП - борбата с организираната престъпност.

- Прокурор Маринов, на 29 април Върховният касационен съд ще гледа делото за убийството на Мартин Борилски. Двамата обвиняеми Стоичков и Желязков бяха оправдани на предишни инстанции. Невинни ли са наистина?

- За мене като прокурор, който дълги години е работил по това дело, включително и за следователите Стефка Мулячка и Мария Андреева, обвинението е доказано по несъмнен начин.

Стоичков и Желязков са извършителите на убийството

- След оправдаването им обаче остава съмнението, че на местопрестъплението е имало други двама мъже. Така ли е?

- Това, че е имало други двама мъже, е оправдателната теза на Желязков и Стоичков. За съжаление съдът я възприема като 100-процентова истина. С геодезическа и допълнителна съдебномедицинска експертиза съдиите успяват да създадат една паралелна реалност, която да измести по някакъв начин фактите по делото, установени по реда на НПК. Френските криминалисти са извършили професионално огледа и са иззели всяка една находка, която е изследвана - панталони, следи от кръв и намерени фасове. Не е намерен косъм, който на база на ДНК анализа да посочи, че се касае за четвърто лице. Изолирани са ДНК следите на двамата извършители - Желязков и Стоичков, както и върху един фас беше слюнката на собственика на квартирата Себастиан Проази. Други обективни находки там няма, за да говорим за присъствието на някакви виртуални двама извършители. Цялата стая е била в кръв - няма следи от стъпки на други хора. Пък и Борилски не е човек, който да не се защити, при положение че двамата неустановени извършители са му нанесли 15 удара с нож по главата, както са обяснили Стоичков и Желязков. Когато влизат в стаята, виждат двама души - единият бил седнал на фотьойла на Борилски и друг с едно ножче го напада. Решават да му помогнат - това е оправданието защо има смесване на кръвта им с тази на Борилски. Студентът им казва - отивайте си, ще се оправя, за да остане с онези двамата, които да го доубият след това. Няма нормален човек, който при тези наранявания да не потърси медицинска помощ и да сигнализира полицията. Няма никакви данни, че Борилски е употребявал наркотици. Той е бил спортист.

- А какво показва геодезическата експертиза?

- Експертизата, която Шуменският окръжен съд допусна, породи смях у френските колеги, работили по случая, и представителя на френското посолство у нас. По интернет карта на Париж се изследваше за колко време може да се стигне пеш и с лек автомобил от точка А до точка В и точка С. Според мен това е било разиграно предварително, за да бъде намалено времето на престой на двамата извършители в жилището на Борилски. Тази експертиза по никакъв начин не може да отговори какъв е бил трафикът към 18 юли 2000 г. в Париж. Смущаваща за мен е и продажбата на мобилния апарат на Борилски. Според двамата извършители Борилски го бил продал в такси на Желязков, докато пътувал с тях двамата. Единият от извършителите говори за една стойност на апарата, другият - за друга. Факт е, че джиесемът впоследствие бил активиран със СИМ картата на Георги Желязков на територията на България. Питам - дали един адвокат - Борилски, който тепърва завоюва позиции, контакти и клиенти, би продал мобилния си апарат без зарядното? Тезата не е издържана дори житейски.

- Защо са го убили?

- Според мен нещата стоят по следния начин. Борилски е пуснал в жилището си Стоичков и Желязков - по входната врата на жилището му няма следи от насилие. Вътре какво е станало, за съжаление жертвата няма как да каже. Но самият факт, че изчезва джиесемът на Борилски, а кредитната му карта е намерена в един от изоставените окървавени панталони в банята, ме навежда на мисълта, че Желязков и Стоичков са искали нещо от него и той им е отказал - вероятно пари. Това е била провокацията да го нападнат. В обвинителния акт на френските колеги също се твърди, че убийството е извършено с цел кражба. Макар че има още нещо, което е смущаващо - самото отпътуване на двамата от България. Стоян Стоичков нелегално напуска територията на страната ни и нелегално пребивава във Франция. Той не е имал виза и никога не е искал да има. В обясненията си не отрича, че е бил във Франция. Странно как е отишъл. Твърдяхме, че пътува с паспорта на Веселин Димитров, тъй като лице е пътувало с билета, купен на негово име, и Стоичков е трябвало да се легитимира с този паспорт. Това беше едно от обвиненията срещу Стоичков - за незаконно преминаване на държавната граница. За съжаление в рамките на съдебното следствие абсолютната му давност изтече и то бе прекратено. Доколкото знам, Желязков предишната година е бил студент по право от категорията на неуспелите студенти и се е върнал обратно в България. Двамата са обикаляли почти без пари, спали са у лелята на един от двамата. Точно това ме кара да мисля, че са искали пари от Борилски, който е отказал. Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, това е садизъм. За да ги оправдае, съдът обръща внимание на показанията на един свидетел, който твърди, че около полунощ е чул някой на френски език да казва "Не, не го прави". Убийството вече е било извършено. Тук се смесват обстоятелствата по делото и може да се прецени, че този човек е чул шум не от съседния апартамент, а от улицата. Шум от апартамента е чула Мари Бури, която живее до Борилски. Този шум съответства точно на времето, когато Желязков и Стоичков са били в неговото жилище. Нещо повече - тя излиза и вижда в коридора един по-нисък и по-висок, които бягат от жилището. Това съответства напълно с физическите данни на двамата.

- Какви са вариантите за изхода от делото?

- Доколкото знам, във Франция могат да бъдат осъдени в рамките дори на месец. Доказателственият материал е един и същ, обвинението е почти за едно и също нещо, по отношение на едни и същи извършители. Точно за това не трябва да се случат различни присъди. Ако тук бъдат осъдени, там делото по-скоро би било прекратено. Ако обаче у нас бъдат оправдани, във Франция ще ги съдят задочно. Те могат да поискат да бъдат предадени за изтърпяване на присъдата. Те и в момента, ако напуснат територията на България, ще бъдат задържани. Това дело е тест за българското правораздаване

- Вие писахте обвинителния акт на Веска Меджидиева. Какво става с делото?

- Ще ми бъде изключително интересно дали ВКС ще върне делото за ново разглеждане, или просто ще потвърди присъдата. Меджидиева е осъдена задочно. На първа инстанция СГС е произнесъл осъдителна присъда. Апелативният съд в София я оправда, но тази присъда беше с особеното мнение на председателя на съдебния състав. При осъдителна присъда на Междидиева ще бъдат конфискувани в полза на държавата около 13 декара, които са възбранени. Те се намират до Резово.

- Преди дни депутатите окончателно приеха поправките в НК, с които забраниха съкратеното съдебно следствие при умишлено убийство, тежка телесна повреда или когато престъплението е извършено в пияно състояние.

- Това е чудесно. Какво става обаче с масовите педофили, с изнасилвачите? Те ще продължават да се възползват от тази процедура - признават фактите и съдът задължително прилага разпоредбата на член 55, т. е. присъда под предвидения в закона минимум. Това за мен е скандално и недопустимо.

- Командирован сте в девети отдел на ВКП "Организирана престъпност". Кажете нещо за работата на отдела?

- В последните месеци работата на този отдел се усети от всички. Занимавам се с организираната престъпност на най-високо ниво. Отделно от това миналата година за първи път в историята на българското правораздаване беше сключено първото споразумение за създаване на съвместен екип за разследване с Баварската криминална служба и Европол. В резултата на работата и заедно с ГДБОП беше и големият удар върху разпространителите на фалшиво евро - 300-400 хиляди фалшиви евра с номинал 200. Това беше високо оценено в централата на Европол и в Брюксел. Не се дава популярност на тази дейност, но мога да кажа, че европейците високо ценят работата на българската прокуратура в момента и ГДБОП.