Преди няколко месеца бизнесменът Киро Киров стана жертва на банда, която изкарва десетки милиони с отвличания. Собственикът на една от най-големите компании за строителна техника бе похитен на 27 март и бе в плен 2 седмици. Киров бе освободен на 14 април, след като синът му Иван Киров плати 2 дни по-рано откуп от 620 000 евро. Парите бяха спуснати на мост на 19-ия километър на автомагистрала "Тракия".

В момента Киров признава, че още се възстановява от случилото се и се справя сам без помощта на психиатър. Бизнесменът наскоро участва на конгреса "Изтъкнат възрастен гражданин" в Турция и бе награден с плакет лично от премиера Реджеб Ердоган.

- Г-н Киров, поредното отвличане е факт, този път на младо момче. При вас как се развива случаят, има ли допълнителни сведения за похитителите ви?

- Знам по-малко от вас. Един път съм давал показания, след това ме питаха дали искам да получа резултати от проверките и с това си остана. Беше, когато ме разпитваха, но оттогава не са се обаждали.

- Снаха ви Йоана сподели, че всички преживявате силно случая с Румен Гунински и сякаш се случва отново на вас.

- Така е. Снощи ми се обадиха по телефона да ми кажат, че е станало отвличане, и направо се изприщих. Горкото момче! След това го видях на снимка по новините, младо, хубаво момче. Жалко за него. Дано има късмет всичко да е наред. Но на мен лошо ми стана. Никой не може да си представи такова нещо, никога. Дори на най-близките си хора не съм разказвал какво е, но това се връща към мен и, общо взето, не ме напускат тези мисли. Стискам му палци всичко да е наред. Аз не съм специалист или разбирач по тези неща и не бих посъветвал никого нищо. Но съм готов да се срещна с близките и роднините на момчето. Ако бих бил полезен на тях, с удоволствие, въпреки че за тези неща най-много знае синът ми.

- Забелязвате ли прилики между вашия случай и този на студента?

- Главният комисар каза по телевизията, че "случаят е подобен на..." и секна. Вероятно искаше да каже на еди-кой си случай, а после заяви, че е като случаите, които тормозят обществото. Не знам двама или трима са го нападнали, при мен беше подобно - облечени като полицаи и с маски.

- Същото е и при Румен Гунински.

- Шокиран съм, че това е станало на толкова оживено място и пред толкова свидетели. Не вярвам, че ако някой види автомобила, това би донесло нещо, той веднага е подменен. И мен като ме взеха, веднага смениха автомобила.

- Фактът, че вашите похитители са били маскирани като полицаи, според вас не подсеща ли МВР, че не е редно който и да е да се сдобие с униформа? И трябват сериозни промени в закона? При вас случаят приключи благополучно, но изходът никога не е ясен в такива ситуации.

- Пожелавам му на момчето да има благополучен изход и близките му да имат достатъчно пари, за да го откупят. Не твърдя, че похитителите са полицаи, а създават такова впечатление. Тъмните им дрехи вероятно дават такова първоначално впечатление. Не вярвам да пише "Полиция" на гърба им. Относно закона, след моя случай, който стана драматичен, се заговори да се внесе законопроект, който да повиши наказанието за такива престъпления. За съжаление досега това не се е случило, нищо не е станало, а минаха 6 месеца. Мисля, че един закон - и това и предложих, би помогнал, би ограничил до голяма степен тези случаи.

- Но имаше и предложение онези, които дават откупите също да бъдат подведени под отговорност.

- Е, това е много тъпо. Съжалявам, никой не го разбира, но да се замисли за собствения си син, дъщеря или баща. И да му затворят сметките, за да не може да плати. Е, как да стане! Първо те наказват похитителите, а след това те наказва и шибаната държава. Това е пълно безумие, лишават близките да спасят своя брат или приятел! Напротив, би трябвало да се помага на тези хора.

- Говорейки за откуп, ако похитителите поискат такъв за Румен, бихте ли помогнали на роднините му?

- Бих помогнал естествено. Това е невероятно изпитание за горкото момче, дано има стабилна психика, за да издържи и всичко да върви добре. Дано полицията си свърши работата и помогне на роднините как да се държат и какво да правят. Стискам им палци на тях, защото на него му е много зле, но и те не са по-малко обезпокоени. Защото той никога не знае какво може да се случи в следващия момент, всички тези мисли, които ти идват, ако си вързан там - че може да стане пожар, друго нападение и могат да направят с него каквото си поискат... Това е ужасно натоварване на психиката.

- Вие консултирахте ли се с психолог, след като бяхте освободен?

- Според много хора това е необходимо, аз не съм го направил. Предлагат ми го, не знам, това не значи, че съм се отървал напълно от напрежението, напротив.

- Страхувате ли се, г-н Киров, че може да се случи отново?

- Да. Да, страхувам се. Това е неизбежно за съжаление. Нещата са поуталожени, но само човек, който е бил под такава тежест в затвореното помещение и неизвестността, какво ще се случи всеки следващ миг, би могъл да разбере за какво става въпрос и би могъл да помогне. Защото напрежението остава вече шест месеца и може би няма да е завинаги, но вероятно... да.

- Успяхте ли да върнете парите, които приятелите ви събраха за откупа, и какво е сега състоянието на бизнеса ви?

- Събраните от сина ми и много приятели пари естествено ще ги върна. Бизнесът ми е много ограничен - банките, които са ми кредитори, ме притискат невероятно. Шокиращо е, че една институция може да се отнесе така към един човек или фирма, която е платила 36 млн. лв. данъци на държавата през миналата година. Банките ме притискат и не мога да стигна до споразумение за отлагане на кредитите си за по-дълъг период. Това е другото, което ме държи в невероятно напрежение. Фирмата обаче е работеща, въпреки че оборотът е паднал с 80%. Това наложи и много мерки, които вече взехме, за преструктуриране на състава още в края на миналата година. Слуховете, че фалираме, се разпространиха много силно тогава. Да, в момента работим на загуба, това е самата истина, на голяма загуба. Но аз съм тук, работя и нещата са по-добри от онзи момент преди 6 месеца. Трябва да се задържим независимо от загубите и моментните затруднения. Фирмата ни е емблематична за България, както и моят случай стана такъв, което пък хич не ме радва. Искам само на това дете, на неговите близки и родители да имат добри новини колкото може по-скоро. Защото времето там минава невероятно бавно, хиляди мисли ти нахлуват в главата. Който е там, не знае ден ли е, нощ ли е, колко време е минало... Едно от нещата, които ме притесниха тогава, беше кога моите близки ще разберат, че съм отвлечен. Слава Богу, това е станало ясно секунди след покушението на момчето, докато при мен нямаше свидетели и ме притесняваше много. Предполагам и се надявам, при това младо момче да е отвличане с цел откуп. Това бяха и първите думи на похитителите ми, аз им викам отвлекателите - "Нали разбираш какво става, това е отвличане с цел откуп". Така че дано това да се случи и с него. Момчето едва ли има неприятели, едва ли има контакти, които биха предизвикали това, както в Бургас (визира случая с отвлечения и впоследствие убит бизнесмен Стоян Стоянов, б.р.). И дай, Боже, всичко да е наред! Пожелавам му да е така.