Израелците гласуват днес на парламентарни избори, определяни като едни от най-решаващите в историята на страната. Надпреварата между настоящия премиер Бенямин Нетаняху и бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот е изключително оспорвана, но прогнозите сочат, че нито един от двата основни политически блока няма да спечели необходимите 61 места за парламентарно мнозинство (израелският парламент има 120 места), съобщава Би Би Си.

Основна тема в кампанията е сигурността. Опозицията обвинява Нетаняху за пробива в сигурността, довел до нападението на „Хамас“ на 7 октомври, при което загинаха близо 1200 души, а 251 бяха отвлечени в Газа. Тя настоява за независима анкетна комисия, докато премиерът се противопоставя на идеята с аргумента, че тя би била предубедена спрямо него.

Нетаняху залага на образа си на гарант за сигурността, изтъквайки според него стратегическите успехи на Израел в Близкия изток и близките си отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп. Срещу него се изправя т.нар. „блок на промяната“, обединяващ партии с различни идеологии, които споделят целта да го отстранят от власт. Сред водещите му представители са Айзенкот, бившият премиер Нафтали Бенет, Авигдор Либерман и Яир Голан.

Завръщането на Нетаняху на власт ще зависи от подкрепата на крайнодесните и ултраортодоксалните партии, които участват в сегашната му управляваща коалиция. Същевременно опозицията критикува премиера заради съдебния процес срещу него по обвинения в корупция, които той отрича, както и заради плановете му за реформа на съдебната система.

Сред спорните теми са още отношенията с Иран, задължителната военна служба за ултраортодоксалните евреи и бъдещето на Газа. Айзенкот обещава да сложи край на управлението на „Хамас“ в палестинската територия в рамките на 18 месеца – чрез подкрепян от САЩ мирен план или, ако се наложи, с военни средства.

Междувременно Израел продължава да нанася почти ежедневни удари по Газа след споразумението за прекратяване на огъня, постигнато миналата година. Според Министерството на здравеопазването в Газа от началото на войната са загинали над 74 000 души.

Сложната политическа конфигурация прави съставянето на правителство несигурно. Арабските партии, които представляват значителна част от избирателите, биха могли да се окажат решаващи за формирането на кабинет, но повечето водещи еврейски партии изключват сътрудничество с тях. Либерман също отхвърли възможността да участва в правителство на малцинството, подкрепено от арабските партии.

Според данните 70 000 души са се завърнали от чужбина, за да гласуват, а около половин милион избиратели ще упражнят правото си на глас за първи път. Резултатите от екзитполовете се очакват във вторник в 22:00 ч. местно време (20:00 ч. по Гринуич). Броенето на част от бюлетините на войници и резервисти ще започне в сряда, което може да повлияе на окончателния резултат.

Ако нито един от политическите блокове не успее да събере мнозинство, Израел може да изпадне в политическа безизходица и да се стигне до нови избори. Между 2019 и 2022 г. страната проведе пет отделни парламентарни вота заради трудностите на партиите да постигнат споразумение за управление.