Процесът на Югоизточното партньорство има бъдеще. От нас зависи да има по-голямо и видимо практическо измерение. Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа трябва да продължи с изграждането на регионална система за сигурност и енергийна, транспортна и дигитална свързаност. С тези думи президентът Илияна Йотова откри в София Срещата на върха на формата, който обединява 13 държави – Албания, България, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Румъния, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора.

„Темата на нашата среща „Укрепване на регионалното единство за стабилно, сигурно и устойчиво бъдеще“ не е само ключово послание, а отразява същността на нашия общ политически проект. Тя е призивът, който регионът трябва да отправи към своите граждани, към Европа и към света – единството е нашият стратегически ресурс, нашият инструмент за сигурност и нашият път към устойчиво развитие“, заяви държавният глава.

Тя припомни началото на ПСЮИЕ преди 30 години, когато в София се приема Софийската декларация на министрите на външните работи. „Държавите от региона положиха основите на нов политически проект като модел нов и за Европа, модел, който показа как може да се изведе Югоизточна Европа от постконфликтната несигурност към устойчивото сътрудничество“, посочи Илияна Йотова. Тя изтъкна, че България през 2008 г. подготви и изработи цялата нова архитектура за регионално сътрудничество и прехода към регионална стратегическа автономност.

ПСЮИЕ се превърна в ключова платформа за регионално сътрудничество, в стабилен мост към европейската интеграция, в политически стабилизатор и двигател на промени във време на дълбока трансформация за региона, заяви президентът. „Реформата, която България инициира, бе нов момент за времето си – смяна на парадигмата от външно управлявани процеси към регионална отговорност и лидерство с акцент върху Западните Балкани“, подчерта Йотова. Благодарение на ПСЮИЕ днес е голям интересът към Западните Балкани и тяхната европейска перспектива.

Държавният глава припомни, че във фокуса на своето първо председателство на Съвета на Европейския съюз България постави именно Западните Балкани. „Позицията на България винаги е била, че страните от Западните Балкани трябва да бъдат част от европейското семейство, но при изпълнени критерии, постигнати резултати, отговорност и уважение към ценностите на ЕС, основна от които е защитата на човешките права. Европейският съюз не е само споделен пазар, а споделени ценности“, подчерта Илияна Йотова.

Президентът заяви, че Югоизточна Европа е залог за стабилността и просперитета на европейския континент. „Световните конфликти и кризите показаха нашата огромна роля. Отдавна вече не сме периферия и трябва да имаме самочувствието, че сме географски, икономически и ресурсно важни“, посочи Илияна Йотова. По думите на президента Югоизточна Европа трябва да изгради своята регионална архитектура – свързаност, икономическо сътрудничество, преодоляване на заплахи от всякакъв характер. Президентът изрази убеденост, че регионът притежава уникален потенциал да бъде мост между различни икономически, енергийни и транспортни коридори. „Нашият регион може да се превърне в ключов фактор за енергийната диверсификация на Европа, за развитието на свързаността по оста Север–Юг и Изток–Запад, както и за укрепването на европейската устойчивост срещу кризи, хибридни заплахи и геоикономически зависимости“, заяви тя.

В изказването си държавният глава открои важните за региона проекти, по които страната ни работи. „България се ангажира с ускореното изграждане на Коридор №8, който ще свърже България, Северна Македония и Албания – на практика Средиземно море с Черно море“, заяви тя, като посочи, че това е проект с огромна икономическа стойност, но и от изключително значение за сигурността не само на региона, а и на цяла Европа. По думите на Йотова Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността, а войната в Украйна показа, че този регион не може да бъде разглеждан като периферен за европейската сигурност. България залага големи очаквания на развитието на Дунавската ос – спешно се нуждаем от още един мост на Дунав между България и Румъния, както и връзката Силистра – Калараш, каза президентът.

Във връзка с енергийната сигурност Йотова открои ключовата роля на газовия интерконектор с Гърция и изграждането на газовите интерконектори и терминалите за втечнен газ в тази част на Европа. Тя изтъкна и огромното значение на Вертикалния газов коридор. Българската част от проекта е почти напълно завършена. „Акцент в нашата работа трябва да бъде и изграждането на Зеления енергиен коридор, който ще свърже Грузия, Азербайджан, Турция и България, а оттам и другите страни в региона“, посочи президентът.

Държавният глава подчерта и усилията на България в областта на дигиталната трансформация и свързаност, като даде за пример Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет „INSAIT“, фабриката за изкуствен интелект BRAIN++. По думите й страната ни може да сподели с партньорите си много от своя опит в тази област.

„Стратегическата сигурност на XXI век ще зависи не само от отбранителните способности, но и от способността на обществата да бъдат устойчиви, икономиките — конкурентоспособни, институциите — стабилни, а регионите — свързани и предвидими, и не на последно място – да отдаваме значимото място на диалога и дипломацията“, заяви Илияна Йотова. Затова 30 години след създаването си ПСЮИЕ трябва да има нова обща цел – да бъде пример за нов модел на европейска сигурност – модел, в който регионалното сътрудничество, енергийната свързаност, транспортните коридори, цифровата трансформация, защитата на критичната инфраструктура и инвестициите в човешкия капитал са не по-малко важни от военните измерения на сигурността.

По думите на президента Югоизточна Европа може да бъде модел за останалата част на Европа като първата изградена стратегическа автономия. Илияна Йотова представи пред своите колеги няколко идеи за развитието на страните през следващото десетилетие.

„Трябва да доизградим Югоизточна Европа като зона на стратегическа свързаност чрез ускорено развитие на транспортните, енергийните и дигиталните коридори, като настояваме пред ЕС за конкретна програма за сближаване на нашите страни. Трябва да засилим регионалната координация в областта на киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и реакцията при кризи и природни бедствия“, посочи президентът.

Тя постави акцент върху необходимостта от развитие на регионални програми за млади хора, научен обмен, иновации и технологично сътрудничество. „Крайно време е да излезем от донорската си функция. Хиляди млади хора, добре образовани в нашите университети, с талант, напускат нашите страни, защото отиват там, където има ускорено развитие“, посочи Илияна Йотова.

Държавният глава призова страните от Югоизточна Европа заедно да отстояват тези инициативи да залегнат като конкретни политики и проекти в Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2028-2034 г.

„Нашата обща отговорност е Югоизточна Европа да бъде разпознавана като ключов фактор за мир, стабилност, свързаност и развитие в новата европейска архитектура“, подчерта Илияна Йотова.

Форумът на високо равнище в София е заключителният етап от българското председателство на ПСЮИЕ, което страната ни пое миналата година от Албания. На срещата на върха България ще предаде председателството за следващата година на Румъния.